Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2019 12:00 - Ислямът
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 561 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Содержание:

  1. Возникновение ислама.
  2. Сущность мусульманства. Коран.
  3. Праздники и обряды мусульман
  4. Мусульманское сектантство.
  5. Модернизм в мусульманстве и панисламизм.
  1. ВОЗНИКНОВЕНИЕ ИСЛАМА

Фатима и молла. Ще ви разкажа история. Старата Фатима загубила сина си: той станал бандит и бил убит в схватка. Не и давал покой бея, на когото тя задлъжняла, за да се спаси от глад. Работела до изнемогване, за да върне дълга, но безуспешно. В отчаянието си отишла при молла за да и разясни, защо тя се намира в това бедственно положение и да я посъветва, какво да прави.

Изслушвайки разказа и мъката и молла казал: «Бъди покорна на съдбата си. Такава е волята на алаха, да бъде благословено името му. Той учи: “С търпение пренеси тези бедствия, които са те налегнали. Така неизменно е решено относно всичко съществуващо”».

«Но, любимец на алаха — казала тя — тежко е да се живее, да се носи страданието, да се проливат сълзи. Не може ли по някакъв начин да се облегчи живота ми?»

И и отговорил любимеца на алах: «Животът на света е само игра и забава. Животът в бъдещия век има по-голяма цена за тези, които хранят в себе си страх: нима вие това не разбирате?» О народът! Животът на света е само временно ползване на благата, а постоянно пребиваване вие ще имате в другия живот.

«Но и в този живот — продължила тя — някои живеят в охолство, не страдат и даже заставят бедните да им се подчиняват. Нима това е справедливо?»

И тогава и възразил молла: «Така е създаден света от алах, който учи: “В този свят ние разпределяме техните средства за съществуване; ние повишаваме едни от тях над другите, затова едни вземат други за себе си за служители”. Това пророка Мохамед, да бъде благословено името му учи: “О вие, вярващи! Подчинявайте се на бога, подчинявайте се на апостола и на тези, които имат власт сред вас”».

«Но как мога — възразила Фатима — да свикна с гибелта на сина си. Аз не ям, не спля и все за него мисля». И чула отговор: «Той загина по волята на алах, който казва: “Когато вие срещнете неверни, убивайте ги, колете ги и силно заковавайте пленените”. Не се боете от смъртта, защото “всяка душа вкусва от смъртта. Вие ще получите награда своя в деня на възкресението. Избягвайки огъня и влизайки в рая ще придобиете висше блаженство, защото земния живот ни дава само лъжлива наслада”».

Фатима си отишла от молла с голямо съмнение в правилността на неговите отговори.

Приведените изказвания на молла и Корана — «свещената» книга на мюсюлманите добре изразяват същността на исляма.

За да разберем исляма и неговата съвременна роля, трябва преди всичко да се запознаем с историята и основните идеи на тази религия.

Условия за възникване на исляма. «Ислям» в превод от арабски означава «покорност». «Мюсюлманство» — от арабската дума «мюслим», което означава «покорен», «предан» съществува четиринадесет века. Ислямът се е зародил в Арабия в първата четвърт на VII век. Възникването на тази религия се явила, като идеологическо отражение на големия исторически преврат в живота на арабските народи, когато те извършили преход от общинния строй към специфичния източен феодализъм.

Класовите противоречия се проявявали в това време в борбата между робовладелци и роби, собственници на земя и арендатори, граждани и номади-бедуини, между редови членове на племена и аристокрацията, против която водели борба нейните длъжници. Арабската аристокрация, в частност меканската, играела тогава ръководна роля в Арабия, виждала изход от тежко положение във война, която е трябвало да стане средство за подобряване на нейните дела. Освен това с помоща на войната леко се отвличат народните маси от класова борба вътре в страната, ако им се внуши, че причината за тежкото положение се явяват чужденците — абисинци и перси, които действително тогава нерядко нападали на Арабия.

Нападениятa нa eтиопци заставили търговците да пренесат своите търговски пътища от Европа в Индия в обход на опасните места в района на Мека, което довело до упадък на търговията. В търговските градове във връзка с това значително се влошило икономическото положение на населението: разорявали се търговците, осиромашавали занаятчийте, намалявало търсенето на продукти от животинското стопанство. Особенно се влошило положението на жителите на Мека — главния транзитен и търговски център на Арабия, основното население, на който били от племето курейшит.

Идейни предпоставки и източници на исляма. Успехите на войните могат да бъдат осигурени само при условие на обединение на арабските племена, а на пътя на това обединение стояли господстващите религиозни възгледи, представляващи смес от остатъци от култа към природата с елементи на проникнало юдейство и християнство. Те узаконили раздробеността на арабския свят и племенната вражда. Осъществяването на обединението на арабските племена се нуждаело от идеология, която да издигне идея за един бог на смяна на различните отделни божества у арабските племена. Такава идеология е станал исляма.

Възникването на исляма се благоприятствало и от определена идейна атмосфера: първо, защото се пробудило националното самосъзнание на арабите и второ, защото религиозното движение на ханифите (търсачите на истината) се явявали идеологически изразители на процеса на обединение на племената. Централна идея на ханифизма била вярата в един бог, свързана с отказ от култ към племенните и местни божества.

Юдаизмът и християнството дали на исляма основи на идеология и морал, учението на ханифите — коренна догма за единия и единствен бог, не търпящ редом със себе си никакви други божества, а племенния култ наложил своя отпечатък на обрядността и празниците на мюсюлманството.

Привържениците на новата религия — исляма в началото на неговото зараждане били трудовите маси. Те хранели надежди, че принадлежността към исляма, проповядващ братство и равенство между мюсюлманите независимо от племенната им принадлежност ще подобри тяхното положение.

В Мека исляма в началото имал малко последователи. Меканската аристокрация се опасявала, че новата религия ще доведе до падане на култа на централния храм на Кааба, което било неизгодно за нея, защото култа към този храм укрепвало нейното политическо положение и търговски връзки.

По преданието, първите мюсюлмани, спасявайки се от преследване, начело с ханифа Мохамед се преселили от Мека в Медина, където били посвещнати от върхушката на арабските племена в 622 година. Тази година се смята за начало на мюсюлманското летоброене. Но след това, когато меканската аристокрация видяла, че в следствие на политическите успехи на мюсюлманите започнало да пада нейното влияние, тя изменила своето отношение към исляма, признавайки Мохамед за пророк и политическа глава на Арабия. Кааба станал мюсюлмански храм. Мека съхранила своето значение на търговски и политически център.

Ислямът — държавна религия. Така исляма станал идеология, защитаваща интересите на господстващата класа. Той играл тогава голяма роля в обединението на арабските племена, в образуването на феодално-теократическа държава — Арабският халифат. Ислямът станал държавна религия.

В резултат от успешните завоевания на халифата, подчинил Сирия, Палестина, Ирак и Египет, Северна Африка и Пиренейския полуостров, ислямът станал религия на тези страни. Днес той се явява държавна религия в 35 страни, в това число в арабските страни, Турция, Иран и Афганистан, Пакистан и Индонезия, в Северна Африка. В останалите страи от Азия, Африка и Европа мюсюлманите са малцинство. На територията на бившия СССР исляма е разпространен в републиките от Средна Азия, Казахстан, Азърбайджан, Планински Кавказ, в Русия — в Татарстан и Башкортостан. Като цяло мюсюлманите са около 1/4 от населението на земното кълбо (около 1,8 млрд. или 24,1 %, данни от 2017 г.) Това е втората по численост световна религия след християнството.

  1. СЪЩНОСТ НА МЮСЮЛМАНСТВОТО. КОРАН

Коран. Основа на вероучението на исляма е Корана (на арабски «ал Куран» — «изучаване», «четене»).

Коранът — «свещенната» книга на мюсюлманите представлява събрани цял ред религиозни и правови положения, регулиращи обществения, семеен и частен живот на мюсюлманите. В Корана много е заимствано от юдаизма, християнството, парсизма — древноперсийска религия. В него влизат също така и много от езическите култове. Това е безсистемна, безсвързана книга. В нея отсъства каква да е логическа и хронологическа последователност. Състои се от 114 глави (сур), които са разнообразни по размер: то в глава 286 стиха (аят), те са само 3. Независимо че отсъства в Корана на логическа стройност, той представлява съвкупност от норми, обхващащи различни страни от живота. От тези норми трябва да се ръководят в живота всички мюсюлмани.

Мюсюлманското духовенство обявило Корана за вечно съществуващи слова на алах, написан на скрижали и предаден чрез архангел Джебраил на пророк Мохамед. В богословската литература обстановката на предаване на Корана се рисува така. Пророкът, стоейки в планината Арафат (близо до Мека), чул гласа на архангела, който от седмото небе около двадесет и три години му диктувал съдържанието на Корана, а Мохамед от своя страна, съобщавал това съдържание във вид на отделни проповеди и учения на своите последователи. Отделните тържественни моменти на предаване на Корана мюсюлманите отбелязват, като празници.

Канонизириране на Корана. Задълбочаването на икономическата криза, развитието на класовата борба в Арабия в периода на формиране на исляма и възникването на нови общественни отношения изисквали от една страна създаване на нови правови норми, от които били заинтересувани властимащите, от друга страна, търпящите икономическа нужда угнетени маси, намиращи се под бремето на данъците, искали унищожаване на икономическото и политическо поробванет. Това движение било толкова силно, че намерило свое изразяване в масови възстания на арабските племена и в отпадание от исляма. Всичко това и обусловило окончателното оформяне на Корана, неговата канонизация.

По това време имало разминаване в многото списъци на Корана, като във всеки от които били записани поучения от различни времена, на основание разкази на различни хора. Но за опростяване господството на феодалите било необходимо да се обобщят, кодифицират, канонизират някои от тях. Затова още първия халиф Абу Бекр поръчал на бившия секретар на Мохамед — Зейду Ион Теабиту на основание съществуващите списъци да отредактира Корана.

Първата редакция на Корана не се ползвала с авторитет, защот нейното съдържание противоречило на записите на някои стари сподвижници на Мохамед, например Мусуда или Ибн-о-Бейя. Освен това, приписваните на пророка деяния и изречения съвременниците тълкували по-различно му. Наложила се втора редакция, която била изпълнена в 644—650 годах при живота на имама емир Осман. Коранът бил при него канонизиран, но това не попречило на по-нататъшно изменение, продължило до VIII век.

Опасявайки се от появата в списъците от Корана на разноречия, противоречащи на политиката на халифата, Осман издал указ за унищожаване на всички списъци на Корана с изключение на канонизирания списък от втората редакция, която станала задължителна за всички мюсюлмани. Списъците били унищожени, но има сведения, че у един египетски историк от края на IX — началото на X век Ибн Кубейда се е съхранил списък, отличаващ се от Корана на османовската редакция.

Класовият характер на редактирания Коран намерил проявав това, че легендите и изреченията, противоречащи на интересите на господстващата класа, не попаднали в окончателния списък и заедно с това в него били включени нови, изфабрикувани в интересите на тази класа текстове.

Мюсюлманският бог. Централна идея на мюсюлманския, както и всяка друга религие се явява идеята на бога — алах, който се явява творец, създател на всичко съществуващо. Казвайки «да бъде» той от нищото сътворил небесата и земята, планини и реки, небесната твърдина и водата, от водата растения и животни. Човекът той го сътворил отначало в телесен вид, а след това му вдъхнал от своя дух, създал му душа, оживил го и му дал зрение и слух.

Общата представа за бога в исляма е същата, както и в другите религии, но исляма отхвърля християнското учение за това, че бог съществува в три лица. В Корана се казва: «Бог е един. Той няма и никога не е имал деца. На него няма равни» (гл. CXII). Категорично се забранява да се признава съществуването на друг бог, освен алах.

На вярващите мюсюлмани се възлагат пет основни задължения — «стълбове на исляма»:

1) изповядване на догмата за единобожие и признаване на пророческата мисия на Мохамед, изразяваща се със формулата «Няма божества, освен алаха и Мохамед е посланик божии»;

2) извършване на молитви;

3) внасяне на официален данък в полза на бедните, фактически в разпореждане на феодалната държава; (какво ли не измислят експлоататорите за да грабят трудовия народ, даже нова религия са готови да измислят, само и само да вземат от бедняите пари! – прим. РП)

4) съблюдаване на поста в месеца рамазан и

5) извършване на поклонение в Мека.

В процеса на завоеванията у мюсюлманите възникнало учение за задължително участие в свещенна войне против неверниците (джихад), като средство за спасение. Освен това, правоверния мюсюлманин е задължен да вярва в съществуването на страшния съд, рая, ада, ангелите, във въскресяването на мъртвите, предопределението и да признава пророка. Възникнала обрядност специфична с източен характер.

Духовенството считало Мохамед за посредник между алах и хората. Своите предписания над експлоатираните маси феодалите приписвали на него. Ние тук няма да се спираме на легендите за Мохамед и на въпроса за реалността на неговото съществуване. Този въпрос не е принципен. На основание някои исторически данни може да се направи извод, че Мохамед е реална личност. За нас е по-важен анализа за същността на приписаното му учение и ролята на това учение в обществото.

Учение за предопределението. Към робска покорност призовава исляма в своето учение за предопределението, което заема в него голямо място.

Човек, учи ни ислаяма, трябва да бъде покорен на бога, да му се покланя, защото бог е предопределил съдбата на човека, неговото щастие или нещастие, бедност или богатство. За всеки човек предварително е предназначено всичко което ще му се случи, определен е даже часа на неговата смърт. Никакви страдания, никаква дейност на човека не може  измени неговата съдба. Алах също предопределя жизнения път, по който човек трябва да върви: път на правда или заблуда. У хората няма свободен избор. Те могат да имат само това, да искат само това, което им даде бог, могат да вярват само по негово желание.

Това учение за предопределението носи фаталистичен характер. Във войните, които водели тогава арабите, фаталистичния поглед на събитията играел голяма рола. Ръководейки се от него арабите безстрашно воювали, защото били убедени в това, че смъртта е предопределена от бог и ако той загине в боя, бог ще го възнагради в рая. Фатализмът ги заставял да се смиряват със своето тежко социално положение, защото според учението на исляма, съществуващия обществен строй с неговото социално неравенство, експлоатация, господство на едни и подчинение на други е създал алах. Затова главна задача на религията се явява възпитание на вярващите в покорност не само към бог, но и към своя господар: алах създал неизгодите, бедността, страданията, несправедливостта, за да направи човека скромен, да му попречи да се възгордее и да го застави да се стреми към «действителния», задгробен живот.

Ислямът категорично забранява борба за унищожаване на социалното неравенство, да се посяга на собствеността на богаите, стремеж към благата в земния живот, който не е нищо повече от суета, съблазън, призрак за лъжлива наслада. Те в скоропреходна. Човек в този живот не е нищо повече от странник на пътя към истината, към вечния задгробен живот.

Учението за предопределението е служило на интересите на господстващата класа, но то таило в себе си и известна опасност за него, като това се обяснява с факта, че в Корана има немалко изказвания, противоречащи на учението за предопределението. Така например, там се изказва мисъл, че от самия мюсюлманин зависи, ще бъде ли той след смъртта в рая или ада; от него зависи избора на жизнения път: праведен ли ще е или грешник, вярващ или невярващ.

Tова противоречие в учението за предопределението представлява само по себе си отражение на интересите на господстващата в това време класа. Ако фатализма е обуславял пасивност на угнетените маси в резултат от признание на тяхната предопределенност от бог към социалния им строй, то от друга страна, този фатализъм е можел да стане идеологическо оръжие на тези маси тогава, когато те достигнат до карайно задълбочаване на класовите противоречия, започвайки борба против господстващата класа. Тогава те трябва да са убедени, че тяхната борба също е предопределена от бог. Затова е било необходимо да се внуши на тези маси, че за своето поведение те сами отговарят, така както злото, под което експлоататорската класа разбира всичко, което пречи на неговите интереси, не може да изходи от бога, причината за злото може да бъде само човека.

«Каквото добро се случва с теб — говори се в Корана — от бога е то; а каквото е зло, което става с теб е от самия теб» (IV, 81).

Учението за предопределението отстояват и съвременните богослови, опасявайки се от това, че хората, признаващи свободата на волята, няма да направят извод за своята независимост от бога. За противоречието в учението за предопределението изтъкнатия персийски поет-мислител от XI—XII век Омар Хайям пише, обръщайки се към алах:

«Не без твоята вина греша аз в този живот;

кажи ми защо да горя в ада, господи?»

За да се отвлекат трудещите се от борбата за подобряването на своя живот, им се обещава рай в бъдещия, задгробен живот. Картината на рая представлява пряка противоположност на ада, в която той живее на земята, лишен от елементарни условия на човешко съществуване. На тях е обещано в рая удовлетворение на всички техни потребности. В рая те ще имат всичко, което са го нямали в земния живот, ще пият мляко, което не кисне, ще пият приятно вино, несмрадлива вода, свойственна за гниеща вода от плитък кладенец, ще ядат в изобилие всякакъв род плодове. Те ще са сред богата зелениа, на цянка, облечени в памучен атлас, наслаждавайки се с някоя прекрасна райска девица.

Затова пък всички блага на земния живот, с които се ползват властимащите се защитават от религията и категорично се забранява да се посяга на нея. Всички неверни и нарушили законите на алаха ще са в ада. За тях са приготвени вериги, наморници, неимоверни мъки, те ще бъдат заковани с железни окови, подложени на огнена екзекуция, дрехите им ще бъдат  изгорени и т. н. Всички тези басни за ада са предназначени за утешаване на угнетените маси, за да държат настрани от борба против експлоататорския строй.

Ислямът за жената. Исламът е оръдие за поробване на жените. Той е узаконил тяхното унизително положение, разпространявайки легендата, че жената е създадена за утеха на първия човек — Адам от неговото ребро и не бог, който е сътворил само мъжа, а по негово поръчение Джебраил (архангел Гаврил).

«Мъжът стои над жената, защото бог е дал на първия преимущество над втория, и затова, че той от своето имущество прави разходи на тях», — повелява Корана (IV, 38).

Многоженството и харема са освещени от исляма. Коранът разрешава на правоверния да има до четири жени и множество наложници, а на пророка Мохамед господ разрешил да има толкова жени, колкото си поиска. Покупка на жеа за калим, ранни принудителни бракове, лишение на жената за право на развод — всичко това отдава жената в пълната власт на мъжа.

Ислямът също таке е установил за жената затворничество и задължение да носи бурка, чачван и чадру. Медицински изследвания показали, че носенето на бурка и т. н. е вредно за здравето на жената и нейните деца, явяваща се причина за такива заболявания, като трахома, глаукома, рахит.

Голяма вреда за здравето на жените носят освещените от исляма ранни бракове на жени, които често водят даже до смърт. Покупката на жена я осакатява нравствено, превръща я в забравено, безсловесно същество, в робиня на мъжа. Всичко това е било причина за тяхната преждевременна старост и угасване. За да се съхрани робската зависимост на жените от мъжете, ислямът им забранявал да получават образование. В съда на свидетел-мж са равни две свидетелки-жени. Това съотношение на правата на мъжете и жените се съхранява при деленето на наследството. Това унизително положение на жените съответствало на интересите на феодалите в специфичните условия на Изтока, а по-късно това напълно устройвало империалистическата буржоазия, която като огън се бои от политическата активност на трудещите се маси.

  1. ПРАЗНИЦИ И ОБРЯДИ НА МЮСЮЛМАНИТЕ

Курбан-байрам. Ислямът се отличава от другите религии със специфична източна обрядност и добре разработен култ. За укрепване на религиозното чувство на вярващите исляма иска от тях изпълняване на много обряди, съблюдаване на празниците, като средства да се сдобият от алах на опрощаване на греховете. Един от празниците се явява курбан-байрама, задължителен за всички мюсюлмани. Вярващите носят на този празник в жертва животни, на които те после ще преминат на път за рая през много тънук мост, а отдолу под него ще е ада. Преживелици от това празненство се срещат и у мюсюлманите в Русия. Молите все по-често разрешават да се заменят жертвите с пари. Но се срещат и жертвоприношения. Този празник нанася голяма вреда на селското стопанство, защото провеждането му е свързано с унищожаване на здраво животно. Но главната вреда е отравянето на съзнанието на вярващите, възпитание в дух на фаталистическата идеология на исляма.

Ураза-байрам. Вторият общомюсюлмански празник посветен на края на поста, ураза-байрам. Този празник предшества месечния пост, необходимостта на който се обосновава от ислямското духовенство с това, че в течение на този месец бог е предал на Мохамед Корана. Действителните причини обаче са други. Този обичай е с езически произход. Той е бил свързан с това, че в края на лятото арабите обикновено се намирали в тежко икономическо положение, били принудени да не се доизхранват, страдали от зноя и отсъствието на дъжд. Мюсюлманското духовенство използвало този обичай в свой интерес, за духовно поробване на народните маси. В ураза-байрама вярвающия е трябвало да се отчете за изминалия пост, да подаде за милостиня, която уж е била предназначена за бедните, а в действителност отивала в джобовете на духовенството (отново парички от джоба на бедните в джоба на богатите! – прим. РП). Постите не само нанасяли вреда на здравето на вярващите. Големите данъци и пожертвования, плащани в дните на ураза-байрама, сериозно подкопавали стопанството на бедните.

Други празници. Рeдицa мюсюлмански празници са свързани с различни митове за живота на Мохамед: маулюд — денят на неговото рождение; мирадж — празник на неговото пътешествие на небето. В исляма широко е развит култа към светиите — покровителите на различни отрасли от стопанството и видовете дейност на хората. Сред мюсюлманските светии болшинството са халифи и ханове. (Тези, които най-много потискат простия народ! Ето виждате ли те са святи! – прим. РП)

Всички религиозни празници и обряди, както и поклонението, били средства за възпитание на вярващите в дух на религиозен фанатизъм и разпалването му. Пропагандирайки мисълта за това, че алах ще възнагради вярващите в рая, съблюдавайки неговите закони или изкупвайки ги посредством пост, подаяние и молитви своите грехове, че всички мюсюлмани са братя и равни пред алах, духовенството отвлича вниманието на трудещите се от класовата борба, от борбата за подобряване на своето положение на земята, внушавайки им надежда на по-добър живот в загробния свят.

Джихад. Пропагандата на джихада е война против неверниците, който усилва религиозния фанатизъм, националния раздор, разпалва вражда между народите, прославя войната.

«Пророк — обръща се алах към Мохамед — ревностно воювай с неверните, с лицемерите, бъди жесток к тях: тяхното жилище — геена» (IX, 74).

«Когато се срещнете с неверници, то и посичайте главите им до пълно поражение! Пленените държте в здрави окови!» (47, 4).

В Корана има и още по-жестоко твърдение:

«На нито един пророк не е позволено да вземе пленени, докато не се извърши поголовно избиване на земята» (VIII, 68).

И така воювайте!

«Бог е със силните в битката» (VIII, 67).

Не може да има никаква жалост по отношение към неверните:

«Не вие ги убивате, а бог ги убива» (VIII, 17).

(Още една индулгенция от греха на смъртоубийството се зарежда! Ето виждаш ли не ти убиваш, а бог убива с твоите ръце. Хитро измислено! едбага се вижда, опитът за оглупяване не е малък. – прим. РП)

К. Маркс особенно подчертава тази черта на исляма:

«Коранът и основаното на него мюсюлманско законодателство свеждат географията и етнографията на различните народи до проста и удобна формула на деление на две страни и две нации: правоверни и неверни. Неверният е харби, враг. Ислямът поставя неверните извън закона и създава състояние на непрекъснати вражди между мюсюлмани и неверни»[1].

Идеята на джихада в много е способствала за успехите на завоевателните войни и походите на арабите в периода на формиране на Арабския халифат.

Противоречия в Коранa. Коранът е пълен с противоречия — самите мюсюлмански богослови са преброили 225. Тези противоречия читателя на Корана може лесно да забележи. За отстраняване на очевидните противоречия в исляма богословите са създали учение за отменянето им. Това учение казва, че от две противоположни постановления или предания за едно и също явление правилно се явява това, което се е появило по-късно. Как в Корана се определя хронологията на събитията на един алах е известно. Въобще богословите считат за напразни опити да се тълкува Корана, защото е възможно да се дискредитира пророка (египетският богослов Абдал-Ваххаб).

Така че цялото вероучение на исляма е толкова антинаучно, както и ученията на другите религии, а по своята социална роля не само че не е по-малко, но даже и още по-реакционна и във всеки случай по-фанатична от другите световни религии. Дълбокоправ е бил Омар Хайям, който писал за исляма:

«Духът на робството се крие в кумирна и в Каабе,

Звънът на камбаните — език на смирения роб,

И робството, като черен печат лежи

На броеницата и кръста, на църква и михраб»[2].

  1. МЮСЮЛМАНСКО СЕКТАНТСТВО

Сунити. Когато исляма се разпространявал в страните от Азия и Африка и станал господстваща религия на феодално-теократическата арабска държава, започнали да се появяват допълнени към Корана, събрани около средата на VII век във вид на суни — «свещенни предания». Суната представлява сборник от разкази (хадиси) за живота на Мохамед, в които били дадени отговори на въпроси, издигнати от борбата на политическите групировки в раннофеодалното общество. Една от главната идея на суннизма било твърдението на право на власт на халифите от династията Омейяди, управлявала арабската държава около сто години. По учението на сунизма, правото за избиране на халифа се основава на иджма (съгласие на общините), което напълно съответствало на интересите на тази династията, защото привържениците и били голяма част от вярващите.

Сред суните има и десетки хиляди хадиси, възникнали в различно време и по различни поводи, быии често такива, които противоречили на интересите на господстващата класа на Арабския халифат. Затова във втората половина на IX век бил проведен отбор на хадисите, които били оформени в шест канонически сборници на суните. Най-популярни и авторитетни от тях станали «Изтинският сборник», съставен в IX век от Бухари, и сборникаът на Мюсюлманина, известни под общо име «Два сахиха», което означава «Достоверни».

Сунитите, или правоверните се явяват болшинството мюсюлмани. Своята духовна глава сунитите считат халифа.

Шериат и адат. Коранът и суната се явяват основен източник на шериата (от арабската фума «шария» — «ясен, правилен път») — това е сборник с юридически и религиозни норми на мюсюлманското феодално право. Освен шериат съществува и адат (местно обичайно право на мюсюлманите).Ако нормите на правото, разгледани от шериата са еднакви за всички мюсюмани, то нормите на адата в различните места са различни в зависимост от местните обичаи. И едните и другите играят реакционна роля. Затова законите на шериата и адата, които противоречили на съветското право, като например законите поощряващи кръвосмесението, калим и др. в СССР били забранени.

Доволно ясно характеризира социалната роля на шериата турската пословица:

«Шериатът, като паяжина: слабите мухи лови».

Шиити. Във втората половина на VII век в исляма възниква шиизма (от арабската дума «шиа», или «партията» на Али, зет на Мохамед). Възникването на това течение се обяснява с това, че настъпилата при Омейядите икономически отношения, социалното неравенство предизвикали ръст на недоволство сред широките маси мюсюлмани. Борбата против властта на Омейядите и социалния гнет приела религиозна форма  на борба за очистване на исляма от защитаващия властта на халифите сунизъм. Шиитите подложили на рязка критика основните положения на сунизма, обявявайки го за отдалечаване от истинския ислям. Шиизмът учи, че законните глави — духовния (имам) и политическия (емир) — трябва да са потомци на халифа Али, зетя на Мохамед. Всички халифи до Али шиитите считат за узурпатори на властта. Авторитетът на иджма те отричат. Основната догма на шиизма се явява учението за скрития имам (махди) 12-я потомък на Али, не умрял, а скрил се на време, за да може след това да се обяви на земята и да достави тържество на шиизма.

Представителите на скрития имам се считат религиозни авторитети в шиизма. Вместо сунни те имат свое «свещенно предание» — ахбар, състоящи се от хадиси за живота на Мохамед и неговия зет Али. Популярният сборник на тези предания се нарича «Хеят-ал-колюб» («Животът на сърцето»).

Шиитите признават всички основни мюсюлмански догмати и обряди. Но на Корана те дават друго тълкуване, търсят в него скрит смисъл. Сред шиитите е разпространен култ към «мъчениците», особенно към имам Хюсеин, в памет на който те устройват изуверския празник шахсей-вахсей със самоистезание. Поклонението шиитите извършват в «светите» градове, свързани с някакъв факт от живота на почитаните от тях мъченици.

В периодът на своето възникване шиизма имал много привърженици в Ирак, а след това привлякъл на своя страна населението на някои завоювани от арабите страни (главно в Иран). В началото на XVI век при династията на Севефидите шиизма бил обявен за държавна религия в Иран. Днес негови последователи се явяват около 60 процента от населението в Ирак, около 75 процента от населението в Иран, 70 процента от населението в Йемен, до 80—85 процента от вярващите в Азърбайджан, малък процент има в Дегестан. Религиозните спорове между сунити и шиити са предизвикани от изменилите се общественни отношения, които се оказали в противоречие с ортодоксалния ислям.

Мутазилити. Намирали се в опозиция на обществения и държавен строй на халифата мутазилити (VIII—IX век) подложили на критика отделни принципни положения в Корана, като например, учението на исляма за предопределението. Те твърдели, че алах може да твори само доброто, разумното и целесъобразното. Според Корана, алах създал човека със свободна воля и затова последния сам носи отговорност за своите постъпки. Това учение за свободата на волята служило за обосноваване на свободата на избор на халифа. Мутазилите отричали чоовешкия образ на бога и считали Корана за сътворен от хората.

Отношението на властта към тях в различно време било различно. Идеологията на мутазилите, изразяваща интересите на недоволните, оказала голямо влияние на мюсюлманските маси. Това заставило сунитите да отидат на компромис с мутазилитите. Работата по примирението на правоверния ислям с възгледите на мутазилите провел богослова Абу-и-Хасан-и-Ашари. Той издигнал тезис за това, че Корана е истинското слово божие, не възникнало във времето. Преходни са само буквите и материала, използвани за неговото писане. Суннитите с такова тълкуване се съгласили. Така и възникнала богословската школа (калам) Ашари.

Исмаилити. В VIII век политическата борба издигнала към живота сектата на исмаилите. Сред намиращите се в опозиция към имама Джафар бил неговия син Исмаил, който той лишил от имамско достойнство. Крайните шиити обявили това решение на имама за неправилно, защото според тяхно мнение Исмаил, като потомък на Мохамед, имал право на достойнство, като имам. Те обявили Исмаил за законен и последен имам. Така възникнала нова секта. Нейните привърженици се наричат исмаилитами, или семиричници, защото те считали за свои духовны ръководители семейството на имамите.

Централно във вероучението на исмаилите станала вярата в преселението на душата. Според тяхното вероучение, бог отделил от себе си световния разум, пораждайки така световната душа. След определено време божеството се въплъщава в хората. Пророкът се явява въплъщение на световния разум, а неговия помощник, коментиращ неговото учение — световна душа. Историята на човечеството се състои от седем епохи, център на всяка от тях се явява съответния пророк.

За изключение от отделилите се от техните среди кармати- движението което е носило антифеодален характер, исмаилите защитавали интересите на феодалите. Коранът тълкува това крайно мистично, голяма част от обрядите исляма отрича.

Исмаилите са създали тайна организация с желязна дисциплина. В по-ново време ръководителите на исмаилите поддържали политика на заробване от колонизаторите на  народите от Изтока, ставайки агентура на английския империализъм.

Исмаилитите днес са над 15 милиона.

В съвременните условия някакви същественни различия по своята антинародна социална роля сектите и теченията в исляма нямат. Всички те в еднаква степен са враждебни на прогреса, науката, културата и просвещението, всички состоят на служба на империалистическата реакция.

  1. МОДЕРНИЗМЪТ В МЮСЮЛМАНСТВОТО И ПАНИСЛАМИЗЪМ

Приспособяване на исляма към интересите на буржоазията. В условията на капитализма исляма постепенно се преврърнал от идеология, защитаващата феодалното общество в религия, служеща на интересите на буржоазията. Буржоазно-капиталистическите отношения, станали в мюсюлманските страни, не съответствали вече на външните форми на исляма.

В намеренията на буржоазията в мюсюлманските страни не влизали сериозна реформа на исляма или ограничаване на неговото разпространение. Тя преследвала единствено целта да застави духовенството да се занимава само с въпроси на религията в страни от политиката. «Да отделим свещените и религиозни убеждения на нашата съвест от политиката, която носи в себе си следи от всякакъв род лични интереси ние считаме за дело, диктувано ни от религията и братството. Само така можем да възвишим религията на исляма» — говорил в 1924 година Мустафа Кемал, формулирайки основната задача на «обновяване» на исляма.

Икономическите интереси и търговията при буржоазията предизвикали необходимост от използване вместо шериата, буржоазното право и буржоазния съд. Реформаторите също така настоявали за отмяна на редица закони от шариата по отношение на жените. Капиталистическите фабрики се нуждаели от евтин женски труд, а много установявания от шериата ги затруднявали при използването на фабриките. Така например незадължително било обявено покривалото, което сковавало движението и не позволявало да се работи, разрешено било да се появяват жените на обществени места заедно с мъжете, осъдено било многоженството, постепенно се въвели по-удобни европейски дрехи и украшения на главите.

Teзи реформи в Турция били проведени след обявяването и за република през 1923 година. За обосноваване на нея често пряко са цитирали Корана, догмите на който са се тълкували съответно  с интересите на младата турска буржоазия. В 1961 г. пакистанското правителство фактически забранило многоженството, позволявайки само с особено разрешение.

Независимо от това, че тези реформи са се провеждали нерешително и често не се осъществявали на практика, но даже в този вид те са играли голяма роля в пробуждането на съзнанието на мюсюлманите, особенно на вярващите жени. Това обстоятелство и този факт, че в резултат от реформите ще намалеят доходите на духовенството, заставили последните заедно с феодалите да водят ожесточена борба против реформаторите. Те призовавали вярващите даже към възстания против правителствата, провеждащи тези реформи. Така например в 1929 година имало възстание в Южна Персия (Иран), в 1925 година — Кюрдското възстание в Турция. При това духовенството не се гнусяло да клевети за това, че реформите се провеждали в интерес на комунистите и под тяхно ръководство, насочвейки вярващите фанатици против театрите и другите различни културни учреждения.

В последно време ислямските богослови, виждайки все по растящия отход от трудещи се особенно младежи, от религията се опитват да поокрасят исляма с демагогични идеи на междукласов свят и демократизъм. Няма бедни и богати опитват се да убедят те вярващите, защото всяко имущество принадлежи на бога. Всички мюсюлмани са братя: между тях няма и никога не е имало класова борба. В Корана, говорят те, са установени принципите на организация на най-съвършенното общество и затова на мюсюлманите не е нужна революция: тя още Мохамед я е извършил. Комунизмът, към който се стремят трудещите се е разгледан от Корана. (Примерно това пеят, както ние знаем и православните попове, проповядващи за «християнския социализъм» — прим. РП). Такава маскировка на исляма с комунизма има за цел да отвлече трудещите се мюсюлмани от участие в революционната борба.

Панислямизъм. Във втората половина на XIX век афганкия феодал Джемал-Един ал-Афгани (1831—1897 година) организирал реакционно религиозно-политическо движение — панислямизъм, което се разпространило в целия мюсюлмански свят.

Ислямът от самото начало на своето възникване бил тясно свързан с интересите на експлоататорската класа. Както справедливо утвърждава буржоазния ислямовед Хартман, той се явява «политическа религия». Панислямизмът възниква, като оръдие за укрепване позициите на ханове, помешчици и моли. Но тази цел се прикривала зад идеите на обединение на мюсюлманските народи в единна държава за борба против настъпването на християнския Запад. Идеологическата основа в тази борба се явява идеята за джихад, или газавата, «свещена война» против неверниците.

Панисламизмът се използва от империалистите в Англия и Германия за разпалване на национални спорове по врем на първата световна война, за настройване на мюсюлманите против народите на СССР след победата на Великата Октомврийска социалистическа революция. В навечерието на втората световна война хитлеровския фашизъм се опита да използва панислямизма в свои цели. Днес английските и особено, американските империалисти, прикривайки се че са приятели на арабите се стремят да използват панислямизма против национално-освободителното движение в страните от Изтока. Опора на империалистите се явяват също така  панислямистските организации, като «Мюсюлманско братство» в ОАР (стояща извън закона), «Дар-ул-ислам» («Залите на исляма»), която дълго време води въоръжена борба на страната на колонизаторите в Индонезия, «Низам-е-ислами» и «Джамат-е-ислами» в Пакистан.

Агентите на империализма за достигане на своите цели често специално използват исляма, за да спечелят доверие в мюсюлманските народи. Британският авантюрист, разузнавач Лоуренс признава в своите спомени, че успеха на много от неговите мръсни дела е бил свързан с превъзходнто познаване на исляма. Английският генерал Глабб, наричан от арабите Глабб-паша, английския разузнавач Дж. Филби — всички те били облечени в ислямски дрехи.

Под флага на защита на исляма империалистите не един път изпращали в страните от Близкия и Среден Изток своя войска за завладяване на нефтените райони, с които са богати тези страни. Такива «другари» на мюсюлманите, като английските и франски империалисти, по време на национално-освободителните движения в Египет през 1952 и 1956 година организирали против тях агресивни сили. Създаденият от американците «Комитет за по-добро разбиране на Съветския Съюз», действащ тогава за Близкия Изток и управляван от Мюнхен (ФРГ), също се опитвал в своята антисъветска и антикомунистическа пропаганда на Изток да използва делението на народите на верни и неверни. Британските колонизатори и агенти на американския колониализъм с помоща на съзнателно разпален религиозен фанатизъм спровоцираха индопакистанската вражда.

Идеите на панислямизма нерядко се използват за обосноваване на борба против идеите на комунизма. Редица деятели на арабските страни, опирайки се на исляма, развяха знамето на борба на арабския национализъм против комунизма, обяснявайки това че на арабския народ трябва «ваксинация от комунистическата зараза». В някои арабски страни компартиите са забранени на «основание», че те не признават догмите на исляма.

Ислямът и Великата Октомврийска революция. След победата на Великата Октомврийска социалистическа революция исляма  се използвал от вътрешната контрареволюция и интервентите за борба против Съветската власт.

От отношението на духовенството към Съветската власт може да се съди по разясненията на египетския мюфтия. Охарактеризирайки болшевиките, като «кръвожадни врагове на обществото», той искал мюсюлманите «да очистят своята държава от болшевишката зараза».

«Аз вярвам — писал он — че нито един мюсюлманин няма да търпи поругаване на своя бог, пророк и религия и с общи усилия ще съкруши пълчищата болшевики».

Тези призиви оказали своето влияние на религиозните фанатици, използвани от империалистите за борба против Съветската власт. Така в 1919 година по инициатива на английските империалисти в Северен Кавказ бил създаден «емират», който трябвало да управлява на основа шериата. В 1922 година мюсюлманското духовенство, вдъхновявано от идеите на панислямизма, организирало против Съветската власт възстание от басмачи под ръководството на авантюриста, агент на Интелиджънс Сървис Енвер-паша, който също искал да управлява на основа шериата.

Мюсюлманското духовенство след победата на Съветската власт организирало борба против новите закони за семейството и брака, против разкрепостяването на жеата, за съхранение на феодалните отношения, обичаи и нрави в бита, против индустриализацията на страната н колективизацията на селското стопанство. То организирало редица терористични актове против активисти — мюсюлмани и мюсюлманки, които се стремяли да живеят по-новому.

С победата на социализма мюсюлманското духовенство под натиска на трудещите се-мюсюлмани изменило своето отношение към Съветската власт. Болшинството мюсюлмански служители на култа станали лоялни към Съветската държава, поддържайки нейните мероприятия. Някои техни представители (мюфтии и моли) участвали даже в движението на привържениците на мира. Но по време на перестройката всички те, както и православните попове и всички останали служители на религиозните култове, бързо свалили своите лъжливи маски, напълно преминавайки на страната на контрареволюцията: активно помагали на империалистите да разпалят националната вражда в СССР, привествали унищожаването на обществената собственост, тоталната деиндустриализация и разрушаването на СССР.

Заиграване с науката. Съвремените мюсюлмански богослови се  стремят да маскират реакционния характер на исляма, по-новому тълкувайки Корана и другите «свещенни» книги. Така например те все по-често говорят за това, че картините на рая и ада трябва да се разбират иначе, като преживяване на душите, защото алах не притежава човешки черти.

Своеобразно тълкувайки Корана, богословите твърдят, че науката и религията изхождайки от самия алах, не противоречат едни на други, че обичаите и обрядите в исляма са «съгласувани с науката». (Това същото го казват и православните свещеници. – прим. РП) Те се стараят да изгладят от паметта на народа фактите на гонения на учените, трудовете на които подкопавали догмите на исляма. За отричане на догмата на предопределението били обесени арабските мислители Ал-Джахани и Атабин-ясар, разпънат Абу-Марвани-Димашни, екзекутиран азърбайджанския поет Несими, убит узбекския астроном и математик Улугбек Мохамед Тарагай, подложени на преследванем Алишер Навои, хорезмския учен Бируни, Омар Хайям, Ибн Сина (Авицена), таджикския поет и философ Насир-и-Хосров и други.

Днес богословите все по-често допускат «критичен подход» към текстовете на «свещените» книги, противоречащите данни на съвременните науки, с условие, разбира се че критиката не се отнася до догмите и основните обряди на исляма. Но тази модернизация в съвременния ислям в никаква степен не може да лиши исляма от реакционния и характер, от враждебност на коренните интереси на широките маси от трудещи се.

Подготовлено С. Агапченко.

[1] К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч., т. 10, стр. 167.

[2] Омар Хайям. Рубаи. Таджикгосиздат, 1957, стр. 94. Михраб — ниша в мечети, у которой молится мулла.

Использованная литература:

  1. «Популярные лекции по атеизму», Государственное издательство политической литературы, Москва, 1962 г..
  2. 2. К. Маркс, Ф. Энгельс о религии, Государственное издательство политической литературы, Москва, 1955 г.
 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. morskipesni - Коранът е долнопробен, извратен и окълцан чалга-вариант на Талмуда и Библията
19.07.2019 12:22
Брътвежи на ненормален шизофреник, който е накълвал или чул нещо за религиите. Тази изцяло идиотска "книга" е изпълнена с абсурдни противоречия. Никой не знае ЗАЩО е написана, нито на КАКВО учи. Призовавам всички ДА Я ПРОЧЕТАТ, въпреки огромото отвращение, което ще изпитат от това "интелектуално" занимание.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660563
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031