Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04 07:33 - Четирите Закона на Творецът-Творение - СТАМАТ
Автор: stamat2015 Категория: Поезия   
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.06 09:41


ЗА ДА ПРОЧЕТЕШ КНИГАТА В GOOGLE+ КЛИКНИ ТУК!

СВАЛИ НА PDF от MEDIAFIRE!


СВАЛИ НА PDF от DROPBOX!
Глава Шеста

Четирите Закона на Творецът-Творение.

 

Днес, след тридесет години, посветени на изследователска работа върху естеството на съзнанието, аз най-после оцених, какъв голям проблем за съвременната наука представлява самото то. Науката постигна забележителни успехи в обяснението на строежа и действието на материалния свят, но когато става дума за вътрешния свят на ума – нашите мисли, чувства, усещания, интуиции и мечти – науката може малко да каже. А когато става въпрос за самото съзнание, науката става необичайно мълчалива. Няма нищо, нито във физиката, нито в  химията, нито в биологията, нито в коя да е друга наука, което може да обясни присъствието на вътрешния Свят в нас.“

Питър Ръсел,От науката към Бога“

Колкото повече търсещият Истината Човек върви по своя преоткривателски път, толкова по-често бива принуден да признае, че диренията му го отвеждат отново и отново до древните Знания. Пишейки тези редове, авторът още веднъж бе върнат към непреходната мъдрост на санскритските манускрипти – Упанишадите и Ведите, както и към шаманизма, като бе принуден да признае, че съвременната „цивилизация“ не само не е изминала никакъв път на напредък спрямо Древността, но тъкмо напротив – тя се е откъснала толкова далеч от Истината, та е съвсем правилно да се твърди, че стремглаво се е впуснала към пълна деградация по безрадостния и безбожен и бездуховен път на Атеистичния материализъм!

През последните векове „Академичната Масонска“ наука се опитва по всякакъв начин да заблуди Човечеството, че Вселената е възникнала от нищото, вследствие на така наречения „Голям взрив“ без намесата на Разумна Сила и без каквато и да е причина. След което, в продължение на милиарди години, също без какъвто и да е Разумен Замисъл и вследствие само на случайността, хаоса, безбройните безразборни разрушаващи експлозии, с невъобразима температура от десетки милиони градуса, с умопомрачаващи налягания, превишаващи милиони пъти Земното въздушно налягане и със скорости от милиони километра в час, мъртвата материята магически се е САМОПОДРЕДИЛА в красиви ландшафти и ЖИВИ растения, насекоми, животни и Човеци, като по такъв начин цялата ни позната жизнеутвърждаваща прекрасност на Творението и мъдростта на живите същества и Човека е възникнала самопроизволно от мъртвото нищо!

Само че това атеистично, материалистично, нихилистично и бездуховно, но ЛЪЖЕНАУЧНО Евангелие, проповядвано от амвона на Масонските образователни учреждения, не може при никакви обстоятелства да обясни, как точно е възникнал живота, съзнанието и себеосъзнаването из мъртвите несъзнаващи субстанции. Също така, не може да обясни и многообразието на нефизическите нелокални феномени, манифестирани във външния Свят и в Психиката и в Душата на Човека, като например: фракталния строеж на непосредствената ни Вселена, морфогенните полета, психоневроимунологията, лекуването от разстояние, плацебо ефекта, целителните последици от акупунктурата, фантомните усещания в ампутирани крайници, прехвърлянето на знания и умения от една личност у друга при присаждане на органи, Кирлиановите фотографии на Аурата, чакрите, енергията Прана, ясновидството, пророчеството, пророческите сънища, дистанционното гледане, телепатията, телекинезата, извънтелесните преживявания, преживяванията близки до смъртта, синхронизмите, реалността на спиритическите сеанси, духовете, привиденията, шаманистките растения на силата, наречени ентеогени и реалността, които те извикват, Духа и Душата, превъплощенията, Астралния Свят, Света на Духовете и така нататък и така нататък.

С натрупването на Зететични знания от изследванията на учени, освободили ума си от поробващата съвременна парадигма и прилагането на логически последователни мисловни конструкции и изводи, търсещият Истината Човек ще достигне до умозаключението, че Истинската Вселенска Действителност в никакъв случай не се основава само върху физическата материалност, както целия „цивилизован“ Свят е научен да вярва, но е многоизмерна безкрайна Вселена на Живото Съзнание, вплело в себе си всеки един обект и всяко едно живо същество, като равнопоставени и равноценни свои части. Така че, следвайки пътя на Трансценденталното знание, ние сме длъжни да обявим Атеистично-Материалистическата парадигма за погрешна и лъжовна, тъй като живота, съзнанието и себеосъзнаването, Божествената прекрасност, многообразността и взаимосвързаността на всички частици от заобикалящото ни Творение, в абсолютно никакъв случай не може да е резултат от невероятните случайности на произволно протичащи физически явления. Математици са изчислили, че вероятността нашата действителност да се случи точно такава, каквато съществува е 1/1048  - едно на октилион, като числото октилион представлява единица последвана от четиридесет и осем нули!!! Иначе казано, ВЕРОЯТНОСТТА ВСЕЛЕНАТА ДА НЕ Е СЪЗДАДЕНА ОТ ТВОРЕЦ Е ЕДНО НА 1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000!!! Следователно, както проявения енергийно-материален Свят, така и Трансцендентните спрямо него и непроявени Астрален, Духовен и други Светове, които обитаваме не биха могли и НЕ СА СЛУЧАЙНО ВЪЗНИКНАЛИ, но са Разумно замислени и породени от Съзидателна Сила.

Тази Разумна Творческа Сила, обаче, НЕ Е проповядвания от институциалните Авраамически и повечето други религии Бог-Създател, представян от тях като старец, седящ на трон в облаците и гледащ укоризнено, осъдително и заплашително живите твари, определяйки им най-различни смразяващи кръвта мъчения на „Онзи Свят“ и който, пак според тях самите, е отделен от своето Творение, което управлява, обитавайки Висшите Селения недостижими за Неговите създания. Тази Разумна Въздесъща и Всемогъща Съзидателна Сила не е и в никакъв случай не може да бъде разделена и отделна от Своето Творение, тъй като в подобен случай Тя не би могла да бъде Абсолютна, каквато поистина по дефиниция всъщност е.

За да опорочат вечната ни взаимосвързаност със Създателя, за да размътят умовете ни, чрез лъжите, проповядвани от амвона и за да могат да ни владеят, чрез нарочно предизвиканото класово-битийно разделение, нравствено омерзение и бездуховна безпътица, в продължение на дълги векове, институциалните религии дълбоко са заблуждавали и продължават да заблуждават Човечеството, относно това, какво представлява Разумната Съзидателна Сила и какви са нейните качества. От друга страна, обаче, просветлени велики личности, мъдреци, метафизици и теолози, в течение на времето, са достигнали до прозрението, че Създателят обладава следните основни качества: изначален, безкраен, вечен, всезнаещ, всеведущ, всесилен, всемогъщ, въздесъщ и абсолютен, както и всички останали възможни качества, поради самото си състояние на Абсолютност. Следователно, щом като Творецът притежава тези характеристики, то по пътя на логиката се достига до заключението, че всичко, което съществува, включително и ние, Човеците, задължително сме част от него. Тоест, на Човек не са необходими никакви посредници под формата на Папи, Епископи, Архиереи, пастори, попове и всякакви други „духовни владици“ – словосъчетание, означаващо владетел на Душата, за да изчисти и озари връзката си с Творецът-Творение.

В Упанишадите, както и в останалите езотерични древни писмена, по иносказателен път и по начин твърде разбираем за всеки един от нас, се дава отговор на основните философски въпроси: „Кой съм Аз?“ и „Какво представлява този Свят?“.

Има много Вселенски Проявления, съществуващи едновременно и винаги, но които от наша гледна точка на същности, обитаващи триизмерното материално пространство, изглеждат като последователно създавани. В началото на всяко едно, както и на настоящето Вселенско Проявление, съществува само Брахман – Всичкото, което е и напълно познаващо само Себе Си. Но Брахман осъзнава, че поради пълната Си Себеосъзнатост и Себепознание, той не е в състояние да претърпи никакво развитие и тъй като е изначален, безкраен, вечен, всезнаещ, всеведущ, всесилен, всемогъщ, въздесъщ и абсолютен, Той създава Свои разпространения, разпръсквайки навсякъде Свои частици, които само изглеждат отделни и разделени от Него, като същевременно Той остава Цялостен в Своя Абсолют. По този начин Творецът-Творение се стреми да въведе нови преживявания, изненада, драма, интрига и допълнителна опитност, посредством които да обогати Своето вечно съществувание. За осъществяването, обаче, на тази Трансцендентална Игра има определени условия. Първото задължително условие е тези негови разпространения, които само изглеждат отделени от Него, да забравят кои всъщност са и от Кого са част, като по такъв начин Творецът въвежда Забравата в Творението. Следователно, напълно в реда на нещата е Живите същества по време на въплощенията да не знаят, не, по-скоро да са забравили, че всъщност са разпространените частици на Единният, тъй като без условието на забравата Играта не би се осъществила.

За да добием образна представа за Трансцендентална Игра на Творецът-Творение, нека използваме алегорията на съня, сънищата, сънуваният и сънуващият, с цел описание действителността на Вселената и Живота на съществата в нея. Тъй като отделното уж разделено от Творецът Живо същество – Джива на санскрит, тоест Аза или вечния, нероден и безсмъртен комплекс Дух-Душа, не притежава Абсолютното знание за Света, то е в плен на Илюзията – Майа, в която пребивава и затова съществуванието му би могло да се оприличи на сън. Различните превъплощения, вътре в колелото на Самсара – кръговрата от само изглеждащи като последователни инкарнации, могат да се разглеждат като различни сънища, които Джива сънува всяка нощ, тоест по време на всяко едно различно въплощение. Думата „въплъщение“ или „въплощение“, означава съвкупността от преживяванията на вечната същност – комплекса Дух-Душа, когато е в плът или „во плоти“, съответно на Латински „in carno“, тоест когато обитава определено само изглеждащо сякаш отделно от Създателя тяло. Когато Живото същество сънува обикновените си сънища в триизмерния Свят, то сънува себе си, като се „изживява“ в различни състояния, „играе“ различни роли и „извършва“ целенасочени действия и дейности, които винаги имат определени последствия. По аналогия, във всяко отделно въплощение Джива се въплътява в различно тяло, тоест става сънуваният, който придобива определен обществен статут и задължения и извършва дадена работа и дейности – Карма, които задължително довеждат до определени последствия, което състояние се нарича Карман (или другаде Карма) и влече след себе си кармични последствия, съгласно Третия Закон на Творецът-Творение: „Това, което излъчваш е това, което получаваш!“.

Откакто съществува това Проявление, мъдреците са се питали: Кой е сънуващият? След като Живото същество познава единствено крайната си ограничена битийност и преживява в сън, в плен на Илюзията, всяко едно въплощение – сънуване, предопределено от кармичната обусловеност, произтичаща от Третия Закон на Творецът-Творение и прехвърлена от предишните въплощения, където отново извършва определени действия и дейности в ролята на сънувания,  имащи кармични последствия, които ще се пренесат върху следващата инкарнация, кой тогава в действителност е Сънуващият, който сънува сънуваната Джива?

Ето, тук стигаме до второто основно условие на Играта, а именно, посредством опита и мъдростта натрупани, благодарение на преживяванията в продължение на многократните въплощения на всяко сякаш отделно и уж разделено от Него съзнание, обитаващо всяко едно само изглеждащо като отделно и самостоятелно същество и посредством различните им мирогледи и битийност, Творецът постоянно да се опитва да се преоткрива и да си Спомня, тоест да осъзнава Своя Абсолют на нивото на Собствената Си разпространена и сякаш разделена Себеобособеност, като по такъв начин обогатява и развива Себе Си.

Следователно, Великото Дело на Творецът-Творение в това Вселенско Проявление е Трансценденталната Игра на Забравата и Спомнянето, в която е вплетена всяка Джива. Финалната част на Вселенската Игра се състои в изчистване огледалото на Съзнанието и медитационно вглеждане до глъбините на Душата, където ще открием една малка частица от Творецът-Творение и тогава ще си Спомним, че не сме сами в себе си и никога не сме били сами в себе си и така ще закопнеем връщането си вкъщи при Отца, че всичкия копнеж по Белия Свят няма да ни стигне! Именно, по такъв начин, втората част на „Играта“ – Преоткриването на Творецът в индивидуализирания комплекс Дух-Душа се превръща в най-яркото Трансцендентално достижение, към което търсещият мъдростта Човек задължително трябва да се стреми, тъй като няма и не би могло да има нищо по-висше от Абсолюта.

Когато Човекът, тръгнал по пътя на Пробуждането, започне дирене, за да открие каква е същността на състоянието оттатък дверите на този Свят или се опита да разбере, когато нощта на този сън се изниже, какво представлява последвалия ден, или поиска проникновение за това, каква е Истината за Трансцендентния Свят, той поистина ще провиди отговора – удивително подразбиращо се логичен. След като, във Вселената съществува само Едно Съзнание, Една Същност, Един Аз, разпространил Себе Си навсякъде, за да придобие разнообразни преживявания и опит, чрез Своята Трансцендентална Игра на Забравата и Спомнянето, посредством която постоянно да се променя, преоткрива и развива, то Сънуващият животите по време на всичките инкарнации на всяка една Джива, както и самата сцена на взаимосвързаността и взаимодействията на Съществуванието, тоест проявената и непроявената Вселена, е единствено и само Творецът-Творение. Следователно, Творецът-Творение, Единният, Брахман, Бог, Аллах, Тао, Универсалният Архитект, Безкрайното Съзнание, Празнотата, Полето, както и да наречем Абсолютната Крайна Реалност, тъй като Той по определение е Цялото, което Съществува навсякъде и е напълно Себепознаваемо, то Той е Сънуващият, който пребивава във всяка една отделна Джива и едновременно с това е Абсолютната Жива Цялост, като всичко съществуващо, включително и Човеците, са Негови части.

А тогава, когато сънуваният се Пробуди, той осъзнава Крайната Реалност на Абсолюта и разбира, че е не някой друг, а Сънуващият! С други думи, когато Джива върви неотклонно по трънливия и неблагодарен, но възлюбен и сияен път на Познанието към Истината, в продължение на много телесни въплощения, тя несъмнено някога ще се завърне в Бащиния дом – такова е всъщност и посланието на древната притча за блудния син, който накрая се завръща при Отца си.

И така, истината за съществуванието е: Джива, завъртайки колелото на Самсара от различни въплощения, да участва в Трансценденталната Игра на Забравата и Спомнянето, обогатявайки с индивидуалните си преживявания и опитност Творецът, като в края на Играта тя винаги се завръща при Отца си. Мъдрият и отговорен Човек, веднъж осъзнал, че винаги е участвал и всякога ще участва в Най-великото Дело на Създателя на Мирозданието е длъжен да научи Законите и правилата, по които се извършва то. Във възможно най-кратък вид тези Закони изглеждат така:

ЗАКОНЪТ-ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕДИННИЯТ, или ТВОРЕЦЪТ-ТВОРЕНИЕ гласи: „Всички същества, места и неща, във всички Вселени и във всички измерения на Творецът-Творение са Едно и поистина няма никакво разделение между кое и да е от тях!”

ЧЕТИРИТЕ ЗАКОНА на Творецът-Творение  или Четирите Принципа, върху които Той е основал Мирозданието, са:

ЗАКОН ПЪРВИ: ТИ СЪЩЕСТВУВАШ! Щом съществуваш в този момент, ти винаги си съществувал и винаги ЩЕ съществуваш. Поради необходимостта от духовен напредък, при въплощенията си Живите същества трябва да сменят формите на съществувание, понеже по-висшата телесна форма предоставя по-големи възможности за духовно израстване на комлекса Дух-Душа. Истината е, че АзътДжива,  е разпространена неразделна частица от Творецът-Творение и представлява неотменима действителност на съществуванието, така че не би могъл да се превърне в не-Аз и да придобие не-съществувание, поради което не-съществувание не съществува!

ЗАКОН ВТОРИ: ЕДИННИЯТ Е ВСИЧКО И ВСИЧКИ СА ЕДИННИЯТ! Единният е Всичко, Което Съществува и познава Себе Си едновременно и веднага, чрез всичките Свои Частици. Творението не е разделено и отделно от Твореца, но е Сътворено от Твореца, с цел Той да развива, непрестанно да преоткрива и постоянно да опознава Себе си и, следователно, не съществува нищо извън Него. Всички частици на Творението образуват Творецът. Всяка, дори и съвсем-съвсем малката частица е част от Единния и едновременно с това, на холографски принцип, Цялостта на Единния е всяка една частица, проявяваща себе си като част от Абсолютната Цялост.

ЗАКОН ТРЕТИ: ТОВА, КОЕТО ПОЛУЧАВАШ Е ЕДНАКВО С ТОВА, КОЕТО СИ ИЗЛЪЧИЛ! Енергията, породена от емоциите, настроенията, чувствата, консумираната храна и напитки, начина на живот, мислите, постъпките, поведението към Човеците, отношението към всички живи същества, вероизповеданието и подсъзнатеното отношение към Творецът-Творение, излъчвана от Джива, която еднозначно определя качеството на вибрацията на нейната Аура е същият тип енергия, която тя ще получи обратно от Единния. Качеството на вибрационния модел, придобито от Аурата на Човек, вследствие неговото вътрешно душевно състояние и отношението му към Света навън, строго определя действителността, манифестирана за него от Творецът-Творение, тъй като вибрацията на Аурата е отражение на силната му вътрешна увереност за това, което според самия него е истина или лъжа. Иначе казано: „Това, което излъчваш е това, което получаваш!“. С други думи, Единният толкова обича Своето Сътворение, че е дал пълна свобода на Сътворителите, бидейки част от Него, да постъпват в проявения Свят съобразно собствената им Душевна нагласа и убеждения, излъчвайки съответното качество вибрация, като единственото, вечно и неотменимо условие, обаче, е да получават от Реалността, точно същото качество вибрация, което са излъчили. Следователно, всеки Човек сам за себе си определя каква околна среда да обитава и какво качество да е живота му – щастлив или нещастен, изпълнен с любов или наситен с омраза, просветлен от жаждата за Истина и Знание или затъмнен от страха от сродните му Души, проповядван по Масонските масмултимедии. Разгледана в този смисъл, древната максима: „Всеки сам прави своя Ад или Рай“ придобива ново и пълно с живот значение, при което се стига до осъзнаването, че на Джива е дадена възможност да отхвърли задължителната кармична обусловеност на въплощенията в колелото на Самсара, като вследствие промяната на качеството на излъчваната от Аурата енергия в посока към по-висшите хармонични вибрации на любовта и живота в услуга на другите, тръгне по пътя на Просветлението и Освобождението от Илюзията.

ЗАКОН ЧЕТВЪРТИ: ВСИЧКО В ТВОРЕНИЕТО ПОСТОЯННО СЕ ПРОМЕНЯ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПЪРВИТЕ ТРИ ЗАКОНА! В този Закон може да припознаем древногръцкия афоризъм „Всичко тече“ (Panta rhei), използван от Хераклит и Платон, които може би са се докоснали до Истината, но им е убягнал цялостният Замисъл на Творението, с което те остават ограничени от собствените си отвлечени философски трактовки. Този Закон управлява, както непроявената и проявената феноменална действителност на Вселената, така и разнообразието на въплощенията на Джива в колелото на Самсара, като по такъв начин се явява основен двигател на Трансценденталната Игра на Единния.

За да осъществи Трансценденталната Игра на Забравата и Спомнянето, Творецът-Творение, бидейки изначален, безкраен, вечен, всезнаещ, всеведущ, всесилен, всемогъщ, въздесъщ и абсолютен, в началото, като остава Цялостен в Своя Абсолют, разпространява Себе Си, разпръсквайки навсякъде Свои частици – Джива, които само изглеждат отделни и разделени от Него. Джива, определяна на много места в манускриптите и като Дживаатма се явява вечен индивидуализиран пакет Съзнание, разпространяван от Творецът-Творение, състоящ се от два ипостаса: Дух – частицата Аз – константна и иманентна за Абсолюта и Душа – индивидуална за Живото същество, пребиваваща в невежеството на Илюзията, така още в самото начало на съществуванието е заложена двойствената същност на Джива. Всяко Живо същество е едновременно познанието и невежеството, Абсолюта и Илюзията, като през по-голямата част от Самсара има погрешното разбиране за индивидуално съществувание различно, отделно и разделено от Цялостта.

Поради това, че индивидуализирания комплекс Дух-Душа осъзнава себе си в илюзорна дуалност, Творецът-Творение създава сцената на взаимовръзките и взаимодействията, на която се състои съществуванието със същите диаметрално противоположни характеристики. Манифестираният феноменален Свят е винаги дуален – двойствено противопоставен: денят и нощта, доброто и злото, любовта и омразата, удоволствието и болката, вдишването и издишването, Слънцето и Луната, Ин и Ян, Светлината и тъмата, Знанието и невежеството и така нататък и така нататък. И именно върху тази дуалност Илюминатите са изградили своята Световна Игра, която ще разгледаме по-късно.
СЛЕДВА

 
 











Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stamat2015
Категория: Поезия
Прочетен: 57004
Постинги: 86
Коментари: 30
Гласове: 34
Архив