Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2016 15:44 - IV. ТИХИ - СТАМАТ
Автор: stamat2015 Категория: Поезия   
Прочетен: 966 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.11.2017 09:54


IV. ТИХИ - СТАМАТ 

   “Sheltering in your shell, my friend…” – Supertramp

 

***

 

   Небето мътнее. Мътнеят с него и склоновете. Сега са невзрачно заоблени. Оформят помежду си падинки с ниско подстригана и колосана от зимния дъх трънеста растителност. Хълмчетата са пръснати от двете страни на кръгозора и безсрамно закриват пенливо-свенливо-червените надиплени облаци – последна утеха на залеза.

Потъмнява небето. Потъмняват и склоновете-облаци. Уплашените сенки побягват и спъвайки се в решетъчната трева, размиват очертанията на видимото. Свенливостта на склоновете-облаци замира. И те не са надиплени. Утехата на залеза е мъртва.

 

***


   Тъжна китара. Глас от плач.

Тъжна китара. Болка, стенеща в очите.

Кърви дъждът. А листата бършат сълзите му. Сълзите се стичат и покапват по лицето на просещия истини. Просещият не ги избърсва, но отваря жадно устни. Сълзите се стичат в душата и я режат на късове, а тя боли и кърви...

Сърцето потръпва в изгарящата ласка на копнежа по искреност от кървавото сияние и раздрания плащ от плач и сълзи... Сърцето е тихо и само. Тъгуващо, но щастливо... Сърцето е влюбено... Влюбено в кървящото...

Тъжна китара. Самотна и изгубена в сълзите си...

 

***

 

   Минавах оттам. Не знаех какво ще се случи и затова минавах. Вървях по застланата с ничий чакъл пътека. Броях крачките. Просто така. Плюех в локвите. Заобикалях ги. Където не можех, цамбурках в тях. Излишно е да казвам, че нищо не занимаваше мисълта ми. Отегчен и отдавна разбрал непроменимостта на сегашното, не се напрягах. Чаках. И чаках. Това бе всичко. Макар и отскоро... Вярвах, че така е най-добре. Дори по-добре, заради нещото само по себе си не може да бъде.

Тогава я видях. Или по-точно, тя бе ме забелязала и тръгнала срещу мен. Разбрах това едва на десетина крачки от нея. Късно бе да я избегна. Много късно. Много късно, за да се обърна, сякаш съм объркал пътя и да побягна обратно. Прекалено късно, за да я блъсна и изчезна като се оправдая, че не съм я познал.

Срещата бе неизбежна. Срещата, всъщност, бе започнала преди да осъзная това. Още когато тя бе ме видяла и веднага познала. Съзнавах всичко със закъснение. А всичко ставаше, както тя искаше. Сега бях убеден в това, а никой не бе ми го казал. Срещата бе неизбежно започнала.

Откога? Този въпрос изкряскваше яд в мен. Защо не я видях преди тя мен!?

Сега укорите са безсмислени. Именно защото с тях не мога да я засегна. Нея никой с нищо не може да засегне. Или достигне.

Тя върви насреша със забулено с черна кърпа лице, поклаща стройни бедра, скрити под дълга пола и недостъпни за никого. Тя върви и неизбежно ме среща. Сваля кърпата от лицето си и я слага върху моето... И това е всичко. Всичко за този, който бях и сега не съм.

Минавах оттам, а защо не знаех?

Минавах оттам случайно...

А завинаги останах.

 

***


   Кой обеща безсмъртие на тленността?
Кой подигра вярата ни във смъртта,

Повелявайки божествената вечност?

   - Имах дългите коси, смях, лотоси и жажди...
Имах дълбоките очи и сърце от тиха самота...

Имах горящата душа и в нея себе си обичах...

 

   Защо определеният да носи трънен кръст

изплю последната си дума?
А бе толкова далеч от своя дом,

   от мисълта загубила последен залез.
И близо бе до Бога,
   а не го усети и не го видя.

   - Имах мисъл,
с чистотата на изворна зора...

   Имах вяра

в копнежите на девствената страст...

   Имах любов,
в която единствен съществувах...

 

   Аз прося! Прося милост за него!

За него – скитникът на нямото Аз -
   изпросеният, за да страда,

да бъде обрученик на вечния диск.
   Скитник, търсещ себе си в... себето...

   - Имах раждане,

с опала на неговото тайнство.
   Имах живота,
в синкавите струи ярка болка.
   Имам и смъртта,

с предсказаното единение в мен.

 

 

СТАМАТ

 

 

***   Декември 1986 – Февруари 1987 години   ***     












Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stamat2015
Категория: Технологии
Прочетен: 280467
Постинги: 235
Коментари: 30
Гласове: 70