Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07 20:48 - Тема ХХХVІ-та: Сър Франсис Бейкън – геният на Мрака в Елизабетинската eпоха
Автор: stamat2015 Категория: История   
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.07 09:19


 Глава Шеста

image
За да видите или свалите изображенията на 4К резолюция, посетете уебсайта stamat.org

Тема ХХХVІ-та:

Сър Франсис Бейкън – геният на Мрака в Елизабетинската eпоха

 

За скриването на Истината относно произхода на Гилдията и за изковаване на мистификацията, обнародвана и до ден днешен, на помощ дошъл още един Франсис от Елизабетинската Епоха – и това бил Сър Франсис Бейкън (1561–1626) – Барон на Варулам и Първи Виконт на Сейнт Олбанс (титли учредени специално за него, като след смъртта му вече не се използват), Окултист, Масон, таен агент и шпионин, юрист, политик, писател и поет. Официалният му баща – Сър Никълъс Бейкън бил Председател на Камарата на Лордовете, Лорд-Канцлер и Лорд-Пазител на Великия Печат на Англия, като бил назначен на последните два поста най-вече заради влиянието на баджанака си Лорд Уилиям Сесил – Първи Барон на Бъргли, Главен Съветник на Кралицата, Лорд на Хазната, на два пъти Държавен Секретар, Окултист, Масон и ученик на Д-р Джон Дий. След разпускането на манастирите, Крал Хенри VІІІ-ми дарил на Сър Никълъс имения в Редгрейв, Боутсдейл, Гислингъм и в Горхамбъри, абатство Сейнт Олбанс, където той построил къща, станала по-късно дом на Франсис Бейкън. От първата си съпруга Никълъс Бейкън имал шест деца, а от втората – Ан Куук, Първа придворна дама на Елизабет І-ва и учен с траен принос към Англиканската религиозна литература, той имал две деца.

Елизабет I-ва, наричана още Девствената Кралица или Глориана – последният Монарх от династията на Тюдорите, била наследница на Хенри VIII-ми от втората му съпруга, Ан Болейн, която Кралят екзекутирал две и половина години след раждането на детето. Този брак на Хенри VIII-ми бил отменен, а Елизабет била обявена за незаконна. Нейният полубрат, Едуард VІ-ти, властвал до смъртта си, завещавайки короната на Лейди Джейн Грей, която след деветдневно властване била детронирана от полусестрата на Елизабет – Мери. Католичката Мария І-ва Тюдор, известна още като „Кървавата Мери“, хвърлила Елизабет в затвора за около година и се опитала да възстанови Католицизма, посредством религиозни гонения, изгаряйки на клада повече от 280 дисиденти.

След смъртта на Кралица Мери І-ва през 1558 година, на престола се възкачила Елизабет І-ва. Още от началото на кралуването си, тя сформирала група от доверени съветници, водени от Джон Дий и Лорд Уилям Сесил. Масонската Ложа на Д-р Джон Дий, в която членувала и Елизабет, изготвила план как Англия да стане Световна Империя, което обосновало и първата мащабна операция на новата Кралица, а именно осигуряването на Духовна платформа на Империята, посредством създаването на Англиканската Църква, на която тя станала Върховен Управител. Масонската историография ни казва, че понеже Елизабет І-ва не се омъжила, а останала девствена, нейната личност била издигната в култ, намерил своето място в портрети, празнични шествия и в литературни творби. Скриваните исторически извори, обаче, разказват друга история.

Елизабет І-ва имала много подходящи партии и обожатели, които, обаче, се отдръпвали веднага щом я опознавали по-отблизо, тъй като тя имала ужасен характер – била властна, зла, опърничава, сприхава и не търпяла възражения. Единственият Човек, с когото се спогаждала бил приятелят й от детинство – Робърт Дъдли.

Робърт Дъдли – Първи Граф на Лестър и член на Ордена на Жартиерата[1], бил незаменим фаворит на Елизабет I-ва още от първата ѝ година на престола. Той бил водещ държавник, ангажиран с вътрешната и външната политика заедно с Уилям Сесил и Франсис Уолсингъм и, естествено, както и прежните двама бил ученик на Д-р Джон Дий и член на Масонската му Ложа. Графът на Лестър подписвал тайната си кореспонденция до Елизабет І-ва с „00“, или „оо“, останало и до днес за обозначаване на секретните отдели във Военните структури и в Тайните служби.

 image

За близостта му с Кралицата, говори следният факт: когато през Октомври 1562 година тя се разболяла от едра шарка и имало опасност за живота й, тя поискала от Личния Кралски Съвет да издигне Робърт Дъдли за Лорд-Протектор на Кралството, в случай че тя почине, определяйки му годишен доход от двадесет хиляди лири – колосална сума по онова време. Когато тя се възстановила, Дъдли бил назначен за неин Личен Съветник. Интимната връзка на Елизабет І-ва с Робърт Дъдли била известна на вътрешния кръг придворни, но въпреки това не можем да кажем точно откога е съществувала. Със сигурност, обаче, можем да твърдим, че плодът на тяхната тайна любов вече бил на бял Свят по време на нейното боледуване, с което описаните по-горе факти стават напълно обясними, а именно, желанието на Кралицата да защити и подсигури както любовника си, така и плода на незаконната си любов.

Да, но какво станало с детето на Кралица Елизабет І-ва, ще се запита заинтригуваният Читател. Веднага след раждането си, момчето било предадено на най-доверените придворни и едновременно с това съзаклятници от Масонската Ложа на Д-р Джон Дий – Сър Никълъс Бейкън, Председател на Камарата на Лордовете, Лорд-Канцлер и Лорд-Пазител на Великия Печат на Англия, и втората му съпруга и Първа придворна дама – Ан Бейкън, по баща Куук. Естествено, те в никакъв случай не биха издали тайната и не биха предали Кралското доверие, не само защото това би представлявало най-тежкото престъпление – Държавна измяна, наказвано и до днес със смърт чрез обесване, а и защото предателството е най-тежкото престъпление в Масонството! Още повече, че бащата на Ан Куук – Антъни Куук, навремето бил учител на полубрата на Елизабет І-ва – Едуард VІ-ти, а другата му дъщеря – Милдред, била женена за Лорд Уилям Сесил, така че Масонската завера в никакъв случай не би простила издайничеството.

И така, малкият Франсис растял на воля в имението на приемствените си, но уж официални родители, и не подозирал колко много заговорници са възложили всичките си надежди в неговото бъдеще, за да извае Легендата на Масонството по такъв начин, че никой да не може да заподозре, какво представлява всъщност то. Още от съвсем ранна възраст, той изявявал завидни дарования в областите на философията, религията и най-вече в литературата. Масоните, обаче, решили, че той би бил най-полезен на „Великото Дело през Вековете, ако бъде привлечен за каузата и хвърлили всичките си усилия в тази насока.

Естествено, Франсис учил в основания от дядо му, Крал Хенри VІІІ-ми, Тринити Колидж, Кеймбридж – най-елитарното Масонско Образователно заведение в Света, под личното ръководство на Кентърбърийския Архиепископ. Кралицата тайно идвала да го вижда и го наричала гальовно: „Моят малък Лорд-Пазител“. Главен наставник на младежа бил не друг, а самият Д-р Джон Дий, който отрано го инициирал в своята Масонска Ложа. На 15 години Франсис Бейкън вече бил член на Почетното адвокатско общество „Грейс Ин, след което бил изпратен в Париж заедно с Английския посланик. През следващите няколко години, той обикалял Европа – Блоа, Поатие, Тур, Италия и Испания, където учил Египетска, Арабска, Индийска и Гръцка Философия, отделял специално внимание на Древните Мистерии и техните ритуални обреди, като едновременно с това водел редовна кореспонденция със Сър Уолсингъм, Лорд Уилиям Сесил и с баща си Робърт Дъдли – най-висшите степени в Масонската Ложа. Така че, освен посвещаването в съхраненото в Европа Окултно Знание, негова тайна мисия била и шпионирането в полза на Кралицата и създаването или укрепването на Масонските Ложи в чужбина!

Елизабет І-ва назначила Франсис Бейкън за свой Личен съветник, но, въпреки че скришом го поддържала, не била много близка с него, тъй като се страхувала, че голямата й тайна – нейният син, ще бъде разкрита, което би разрушило статута й на Кралица-Девственица, приживе Светица. Още по-големи били опасенията й от възникването на голям скандал, тъй като не било тайна, че Франсис бил хомосексуалист. Добре информираният биограф на Бейкън – Джон Обри, отбелязва в „Кратки животи“: „Той беше педераст, неговите Ганимеди [хубави момчета за мъжки забавления – Бел. прев.] и любимците му вземаха подкупи“. А Якобитът Сър Симондс д"Евес казва, че било въпрос на време да го съдят за педерастия, в която също бил обвинен и брат му – Антъни Бейкън.

След смъртта на Елизабет І-ва през Март 1603 година, на престола се възкачил Крал Джеймс (Шеймъс) VІ-ти на Шотландия, от династията на Сюартите, който властвал над Англия и Ирландия като Крал Джеймс І-ви. Въпреки че трите Държави фиктивно имали отделни Парламенти и Юрисдикция, Крал Джеймс І-ви властвал и над трите посредством Лична уния.

За да може въобще да заеме трона на създаващата се Империя, той, естествено, трябвало да бъде посветен в Масонските и Илюминатските Тайнства. Доказателството за това се намира на западната стена в Голямата зала, използвана от Масонската Ложа „Скуун и Пърт“ №3 в Пърт, Шотландия, където и днес може да се види стенопис, изобразяващ Крал Джеймс VI-ти Стюарт (Джеймс І-ви) пред олтара по време на своята инициация. Най-старите протоколи на Ложата от 24-ти Декември 1658 година, наречени „Споразумение за взаимно съгласие“, сочат, че Крал Джеймс І-ви бил посветен в първите две степени – „Чирак“ и „Калфа“, в Ложата „Скуун“ на 15-ти Април 1601 година, когато бил на 35-годишна възраст. Очевидно е, че той бил подготвян да заеме обединителния престол на мястото на скрития действителен престолонаследник от династията на Тюдорите и незаконен син на „девствената“ Кралица – Франсис Тюдор-Бейкън.

Ала, една конфузна тайна имал Крал Джеймс І-ви, която така или иначе не бил в състояние да скрие и която била назована от съвременниците му в следната епиграма: „Rex fuit Elizabeth, nunc est regina Iacobus“ – „Елизабет бе Крал, а сега Джеймс е Кралица“. По-известните любовници на Краля били: Есме Стюарт, Първи Херцог на Ленъкс, Робърт Кар, Граф на Съмърсет, и Джордж Вилиърс, Херцог на Бъкингам, които той назначавал за Кралски съветници и Министри, естествено, поради съвсем разбираемата причина, че освен Масонски съзаклятници те били и хомосексуалисти като него самия. Освен тях, Джеймс І-ви имал и друга любовна страст и тя се наричала Франсис Тюдор-Бейкън. Когато Фокър пише за Крал Джеймс І-ви и за Сър Франсис Бейкън, той констатира, че техните „сексуални предпочитания са добре документирани исторически“ и заявява, че и двамата били ориентирани към „мъжката любов“ – термин от онова време, който „се използвал изключително само за определяне на сексуалното предпочитание на мъжете към членове на собствения им пол“.

И така, Бейкън станал доживотен фаворит и любовник на Краля. Още през първата година на кралуването си, Джеймс І-ви го ръкоположил в Рицарство, през 1613 година го назначил за Министър на Правосъдието, а през 1618 година за Лорд-Канцлер. През 1618 година Кралят го направил Барон Варулам, по името на древния Римски град – Варуламиум, и той вече бил наричан Сър Франсис, Лорд Варулам, а няколко години по-късно го направил Виконт на Сейнт Олбанс. Нека си припомним, че Масонството прониква в Англия през Франция под прикритието на Култа към Сейнт Олбанс и, тъй като никой след Бейкън не е носил тази титла, трябва да заключим, че тя му била дадена не заради името на града, а поради изключителните му заслуги към Масонството.

На Читателя може би е ясно, че още от началото на своето съществуване Тайните общества практикуват безотказни методи за вербуване, иницииране и заставяне на членовете си да бъдат послушни, безпрекословно изпълнявайки всичките заповеди на висшестоящите. По време на вербуването, на профана бива разказвана една твърде наивна измислица за алтруизма и за благородните и Човеколюбиви цели на Ложата. При инициацията и след това при повдигането в по-висши степени, освен че дава клетва за вярност и кръвен обет да помага на братята си изпаднали в нужда, дори с цената на извършване на престъпления и убийства, той е предупреждаван за това какви биха били наказанията при предателство на братя и при издайничество на скришните дела, като също така е сплашван, посредством описанието на различни най-жестоки способи за причиняване на смърт, че те биха го достигнали при престъпване на дадените клетви.

Заставянето на Масоните да изпълняват всички заповеди на висшестоящите, дори тези с които не са съгласни, ако не бъде осъществено с предлагането на богатства, то със сигурност се постига или чрез заплахи, или чрез крайно недостойно експлоатиране на Човешките недостатъци, като например алкохолизма, наркоманията, похотливостта, педерастията, или с помощта на обещания за прикриване на действително извършено или на скроено от самите Масони престъпление. През вековете, та до днес, най-послушни оръдия на Световния Масонски Заговор винаги са били неразкритите престъпници и хомосексуалистите – те са изнудвани да изпълняват заповеди под заплахата, че тъмната им същност и престъпления ще бъдат оповестени.

Масонските кръвни обети да помагат на братята си изпаднали в нужда, с цел довеждане докрай на тайните дела, стоят доживот и нищо не би могло да ги отмени, тъй като бездействието в повечето случаи се наказва с мъчителна смърт. За това, колко здрави са Масонските връзки, свидетелстват последните години от живота на Бейкън, когато вече бил затънал до гуша в дългове, като наред с това Обществената му кариера вървяла стремглаво надолу към пълното му опозоряване. През 1621 година, Парламентарната комисия по администрирането на законите го обвинила във вземане на подкуп по 23 отделни случая, осъждайки го на глоба от Ј40,000, баснословно огромна сума преди 400 години, както и на затвор в Лондонската кула. Поради тесните си, не само Масонски, връзки с Краля, лишаването от свобода продължило само няколко дни, а глобата била платена от Негово Величество. Все пак, Парламентът обявил Бейкън в неспособност да изпълнява парламентарните си функции или да заседава, като едва не му отнел всичките Благороднически титли.

Колкото и стряскащо да изглежда за днешния Читател, в течение на последните два века са се натрупали огромен брой осезаеми и вече съвсем необороми доказателства, водещи до заключението, че изключителният Литературен гений – Сър Франсис Бейкън-Тюдор, в действителност бил Човекът, който ние познаваме под псевдонима Уилям Шекспир! Неуловимата историческа самоличност на най-големия Световен драматург на всички времена и Национален поет на Англия, за когото няма почти никакви исторически свидетелства, а съществуващите документи, водят до заключението, че действителният Уилям Шекспир бил неук и прост Човек, е станала обект на изследвания на най-видните извънакадемични учени. Загадъчната, обвита в мистерия персона на „Барда на Айвън“ е най-точно обрисувана от У. Ф. С. Уигстън, който го нарича: „привидението Капитан Шекспир с Розенкройцерската маска“.

В днешния ден на индоктринационни мистификации и откровени лъжи, препродавани от Образователното Активно мероприятие и заливащи мозъците, с цел електронно-канално програмиране на всеки, който дръзва да понечи да дири Истината, ние трябва да използваме единствено и само Логическите закони, за да докажем невероятната невъзможност на измислените от Илюминатите притчи за уж случили се събития или за самоличността на Човеци, наложени за еталони в Цивилизационния модел. В този смисъл, колкото повече изследователят, разкрепостен и освободен от Образователния гнет, чете и изучава огромното по обем и жанр творчество, състоящо се от 39 пиеси, 154 сонета и 2 повествувателни поеми, на най-великия Средновековен Литературен гений, подписвал себе си с псевдонима Уилям Шекспир, толкова по-трудно му е да повярва, че цялото това мъдро изобилие е излязло изпод перото на нискообразован актьор от Стратфорд на Ейвън, който, исторически доказано, не притежавал нито една книга, а както всеки друг свой колега прекарвал времето си по кръчмите. От друга страна, не е възможно да бъде отново само съвпадение, че голяма част от сонетите са посветени на любовния копнеж на автора към млад приятел, което недвусмислено показва хомосексуалната ориентация на поета, тоест, на Франсис Тюдор-Бейкън.

Без следа от съмнение, обаче, актьор под името Уилям Шекспир е съществувал по времето, когато е живял Бейкън, но този актьор, син на кожар, в никакъв случай не е „Бардът на Ейвън“! Този Човек без богатство, който не би могъл да пътува в странство, и без знатно потекло, което означава, че не би могъл да бъде посветен в Тайните Ложи и Окултното Знание, в никакъв случай не би могъл да има нито познанията за повечето от нещата, за които става дума в съвкупното творчество на Националния поет на Англия, нито интелекта, професионализма и мъдростта, нужни за да бъде създадено то.

В „Тайните Учения на всички Времена“, издадена през 1928 година, Масонът 33°степен Менли П. Хол пише:

„Твърде очевидно е, че сам Уилям Шекспир не би могъл да създаде безсмъртните писания, носещи неговото име. Той не притежавал необходимата литературна култура, защото в град Стратфорд, където бил отгледан, нямало училище, способно да му предаде по-висшите форми на познание, отразени в приписваните му трудове. Неговите родители били неграмотни, а в ранния си живот той проявявал пълно пренебрежение към учението. Съществуват само шест известни образци на почерка на Шекспир. Всичките са подписи, а три от тях се намират в завещанието му. Лошият почерк и несигурният начин на тяхното изпълнение характеризират Шекспир като неопитен в използването на писалка и е очевидно, че той или е копирал подготвения за него подпис, или ръката му е била водена, докато той пишел. Никакви собственоръчни ръкописи на „Шекспировите“ пиеси и сонети не са откривани някога, нито пък има предание, в което се говори за тях, освен фантастичното и невъзможно изявление, което се появява в предговора на Голямото фолио. („Голямото фолио“ или „Първото фолио“ е сборникът произведения, издаден седем години след смъртта му. Бел. прев.)

Една богата библиотека би била важна част от мебелировката на автора, чиито литературни произведения нагледно показват, че той е бил запознат с литературата на всички Времена, въпреки това няма документи, че Шекспир някога е притежавал библиотека, нито пък той е споменал някакви книги в завещанието си. Коментирайки общоизвестната неграмотност на дъщерята на Шекспир – Джудит, която на двадесет и седем годишна възраст се подписвала с кръстче, Игнатий Донели заявява, че е невероятно, ако Уилям Шекспир е написал пиесите, носещи името му, да позволи собствената му дъщеря да стане жена и да се омъжи без да може да прочете дори ред от произведенията, направили баща й заможен и местно известен.“

 image

Съвременникът много трудно може да добие някаква представа за социалните и образователните условия преди 450 години, когато не е имало нито вестници, нито радио, нито телевизия, нито Интернет, а камо ли Google, Facebook, Iphone или каквато и да е индиректна платформа за придобиване на знания, така че не би могъл да има представа за изолираността на Човеците в миналото. Казано с други думи, преди ХХ-ти век, беднякът, където бил роден, там и умирал, като нямал възможност да пътува, освен ако не станел войник или търговец, и да опознае Света, придобивайки някакви съществени знания. Откъдето следва, че най-начетеният Човек в Средновековна Ангия, сътворил съвременния Английски език, задължително трябва да е бил от Кралско или поне от знатно потекло, да е имал за частни учители най-образованите в Кралството, да е пътувал дълги години по Света и да е посветен в Тайните общества, за да има досег с Окултното знание, изложено в творчеството му, като той в никакъв случай не би могъл да бъде обикновен актьор – син на занаятчия-кожар от дълбоката провинция. С оглед на историческите факти, изложени по-горе, а и за да бъдем по-кратки, достатъчно е само с удивление и почуда да прочетем „Бурята“, за да разпознаем Масона-Магьосник Д-р Джон Дий в Шекспировия герой Просперо!

Продължавайки Масонското „Велико Дело през Вековете по заблуда на Човечеството, Крал Джеймс І-ви заповядал създаването на така наречената „Оторизирана версия“ на Библията, или както е по-известна днес „Библията на Крал Джеймс“. Думата „оторизиран“ означава „позволен, разрешен“, което веднага идва да покаже, че този превод на Библията е единствено разрешения превод, според инструкциите на Краля, като по такъв начин всички останали тълкувателни преводи стават не само непозволени, а и забранени. Известно е, че в течение на вековете, както Римо-Католическата, така и впоследствие Англиканската Църква, изхвърлили от Библията огромно количество Евангелия, а друга религиозна книжнина забранили, обявявайки я за Апокрифна и еретична. От друга страна, преводите от Древен иврит и Старогръцки в началото на Латински, а след това и на останалите Европейски езици, са правени само от Масони или от техни послушници, които изопачавали и фалшифицирали оригиналните текстове, изпълнявайки поръките на своите Господари.

Поради тази причина, поистина, само неколцина Човеци в днешно време имат истинско познание за съдържанието на Древните текстове, като  съвсем никакво Древно знание не достига до „възпитаниците“ по Богословие, тъй като, първо, те нямат достъп до древните ръкописи и, второ, те са задължавани да учат и са манипулирани да вярват само на официалната Църковна доктрина, ала да не се поддават на никаква друга религиозна книжнина, определена от Властниците като Апокрифна и еретична. Именно заради това огромната част пастори и попове не носят никакво Духовно познание и са обрекли Душите си на Мрака на Материализма, чревеугодничеството, разгула, кариеризма, алчността и ламтежа по богатства.

Основна вина за изопачаването и фалшифицирането на превода на Библията на Крал Джеймс носи Франсис Бейкън-Тюдор. На 25-ти Юни 1607 година Кралят го назначил за Главен Юрист и Главен Съветник на Короната. Едновременно с това му заповядал да започне преработка на Библията, заемайки длъжността Главен редактор на Екип от 46 клирици-преводачи. Оригиналните документи и протоколи, доказващи участието на Сър Франсис Тюдор-Бейкън в редактирането на Стария и Новия Завет, се пазят в Архива на Британския музей. Те разкриват, че той лично е избирал и плащал на преводачите, които са изпълнили задачата си съгласно инструкциите на дългогодишния приятел на Бейкън, Д-р Ланселот Андрюс, личен приятел на Франсис Уолсингъм и Масон от Ложата на Джон Дий.

В изследването си от 1929 година „Розенкройцерски и Масонски произход“, Масонът 33°степен Менли Палмър Хол казва: „Първото издание на Библията на Крал Джеймс, което било редактирано от Франсис Бейкън и подготвено под Масонски контрол, носи повече Масонски знаци, отколкото Катедралата в Страсбург“.

И така, Крал Джеймс І-ви заповядал на 46 от най-изтъкнатите Английски духовници да превеждат книгите от Библията и веднага щом били готови да предават ръкописите на Бейкън, в чието владение те останали близо година. През това време Бейкън напасвал различните стилове на преводачите, за да придобият единството, ритъма и музиката на „Шекспировия“ изказ, написал предговора и създал цялата схема на Разрешената версия на Библията. Биографът на Бейкън, Уилям Томас Смедли, също потвърждава, че редактирането на преводите на 46-те духовници продължило месеци наред:

„В края на краищата се доказва, че цялата структура на Оторизираната Библия е създадена от Франсис Бейкън. Той бил ревностен учен не само на Библията, но и на ранните ръкописи. Той изучавал усърдно богословските трактати на Свети Августин, Свети Йероним и на другите теолози.“

Сър Едуин Дърнинг-Лорънс (1837–1914), Първи Баронет, член на Парламента и автор на книгите „Бейкън е Шекспир“ и „Шекспировият мит“ бил начетен изследовател на творчеството на Франсис Бейкън-Тюдор. По време на лекция, изнесена на 9-ти Октомври 1912 година, разкривайки истинската самоличност на редактора на Библията на Крал Джеймс и Литературния гений, стоящ зад псевдонима Уилям Шекспир, той казал:

„Библията на Крал Джеймс от 1611 година е украсена със символите на Бейкън и в моето собствено специално копие на архивното издание, датирано също 1611 година, тези символи са Розенкройцерски маркирани, за да привличат вниманието на инициираните към тях и да им покажат, че Библията от 1611, извън всякакво съмнение, е една от книгите на Бейкън... Когато Бейкън бил роден, Английският, като Литературен език, не съществувал, но за времето до своята смърт, той успял да направи Английския език най-благородното мисловно изразно средство, притежавано някога от Човечеството. Той постигнал това единствено посредством неговата Библия и неговия Шекспир.“

Розенкройцерите и Масоните, къде открито или пък другаде под сурдинка, винаги са разкривали, че Розенкройцерът и Масон Сър Франсис Бейкън-Тюдор бил Човекът изковал съвременния Английски език, като творил под Литературния псевдоним Уилям Шекспир и едновременно с това редактирал и уеднаквил преводите на 46-имата духовници, превели Библията на Крал Джеймс. Ето, какво пише Д-р Харви Спенсър Луис, Император на Розенкройцерския Орден през 20-те и 30-те години на ХХ-ти век, а също така и 95°степен Масон в Древния и Първи Устав Мемфис-Мицраим, или по-известен като Древния и Примитивен Обред на Мемфис-Мизраим, в Розенкройцерския сборник от месец Април 1930 година:

„Библията, която всички ние четем и на която се възхищаваме от литературна гледна точка, заради нейния чудат и красив Английски език, е написана в тази форма от Бейкън, който е създал и усъвършенствал стила на Английския изказ. Първите издания на тази Библия [на Крал Джеймс] са били отпечатани под същото ръководство и в същия стил, както и пиесите на Шекспир, а орнаментите за различните страници са били изрисувани с писалка и мастило върху дърво от художници, наети от Бейкън и работили под негово ръководство. Всеки един от орнаментите прикривал някаква Розенкройцерска емблема, а на друго място Масонска емблема или пък инициали, които биха разкрили името на Бейкън, или името на Розенкройцерите. Такива орнаменти били поставени не само в Християнската Библия, която Бейкън бил редактирал, но и в Шекспировите пиеси, в някои от собствените книги на Бейкън и в няколко други книги в типичен Розенкройцерски дух.“

По време на младежките си странствания в чужбина, Бейкън създал тайна шифърна система, която можела да бъде вмъкната в документ, без да предизвиква подозрение. Използвайки своя шифър, той вмъкнал Окултно Знание и кодирал тайна информация в Библията. В един древен документ се казва, че истинската история на ранното Християнство, която била известна на посветените Рицари Тамплиери, първоначално била предадена на първия Велик Магистър и основател на Ордена Юго Дьо Пайен от Великия Понтиф на Ордена на Храма, или Сектата на Назореите, наречен Теоклетес. Бейкън бил посветен в тайната история на Християнството, затова по определен начин се опитал да я закодира, скривайки я от профаните, като същевременно я разкривал на инициираните търсещи.

В този ред на мисли, тук ще дадем едно безспорното доказателство, че Бейкън бил Главния редактор на Масонската Библия на Крал Джеймс. Такова доказателство се явява шифъра на неговия псевдоним – Шекспир (Shake-spearе), който той вмъкнал в 46-ти Псалм на Оторизираната версия на Библията. Сравнявайки Женевския превод на Библията от 1560 година с Оторизираната версия, ние откриваме, че стиховете и думите във втората са така нагласени, та 46-тата дума от началото към края е „shake[шейк] – „треса“, а в девети стих след „spearе[спиър] – „копие“ остават 46 думи до края на Псалма. Редакторът на превода, направен от 46-тимата клирици, е закодирал именно в 46-ти Псалм числеността на преводачите, чрез първите 46 думи, собствения си псевдоним – Shake-speare, както и това, че той е редакторът, тоест, 47-мият от преводачите, посредством поредността на думата „spearе“, която е 47-ма от края към началото. Тази подредба на думите и сричките в абсолютно никакъв случай не би могла да бъде съвпадение, тъй като е нарочно търсена при разместването на думите и напасването на ритъма на стиховете. Нека да ги разгледаме.

Женевската Библия, стих 3-ти е от 12 срички и думата „shake“ е 47-ма поред от началото към края:

46:3 Though the waters thereof [e]rage and be troubled, and the mountains shake at the surges of the same. Selah.

Библията на Крал Джеймс в архаичния й правопис, там стих 3-ти е от 12 срички, а думата „shake“ е 46-та поред от началото към края:

46:3 Though the waters thereof roare, and be troubled, though the mountaines shake with the swelling thereof. Selah.

(„дори да бучат и да се вълнуват водите му, дори да се тресат планините от надигането му! Села.“)

В Женевската Библия стих 9-ти е от 7 срички, а след „spear“ остават 43 думи до края:

46:9 He maketh wars to cease unto the ends of the world, he breaketh the bow, and cutteth the spear, and burneth the chariots with fire.

Ето, Библията на Крал Джеймс в архаичния й правопис, където стих 9-ти се състои от 10 срички, а след „speare“ остават 46 думи до края на Псалма:

46:9 He maketh warres to cease vnto the end of the earth: hee breaketh the bow, and cutteth the speare in sunder, he burneth the chariot in the fire.

(„Прави да престанат войните до края на земята, счупва лък и строшава копие, изгаря с огън колесници.“)

Горепосочените Библейски стихове са заистина неопровержимо доказателство, че Сър Франсис Тюдор-Бейкън бил Главния редактор на Библията на Крал Джеймс, вградил не само Литературния си псевдоним Шекспир (Shake-spearе) в превода, но също така поръчал инкрустациите и илюстрациите, намерили място в нея и носещи несъмнен Масонски символизъм, като например тайните знаци и ръкостискания.

Д-р Джон Дий възлагал големи надежди на Бейкън още от младежките му години, тъй като бил видял предсказанието за гениалността му, практикувайки Енохианска магия. Едуард Кели и Джон Дий, използвайки гадателско огледало от черен обсидиан, призовавали Демони от Нисшия Астрал, от които разбрали, че Франсис бил Човекът, който трябвало да обвие обществения образ на Масонството в плътната пелена от лъжи и измами, така че обикновените Човеци да бъдат привличани посредством нарочна заблуда да се присъединяват към Сатанинската религия, а когато по-късно разберат в какво черно дело са се набъркали, да не могат да се измъкнат живи, поради дадените кръвни обети. Джон Дий инициирал в Масонство младежа Тюдор-Бейкън и много бързо го посветил във Великите тайнства, така че той станал един от най-високопоставените и вещи Мистици на своето време.

Докато живеел в Европа, Тюдор-Бейкън бил иницииран в Ордена на Рицарите Тамплиери и бил посветен във висшите им тайни, след което, обикаляйки големите Европейски градове, инсталирал в тях Масонски Ложи. Според официалните документи на „Ордена на Розенкройцерите“, или наричан още „Древния и Мистичен Орден на Розовия Кръст“ (Antiquus Mysticusque Ordo Rosж Crucis), или както е пълното му название „Древния и Таен Орден на Червената Роза и Златния Кръст“ (Antiquus Arcanus Ordo Rosae Rubeae et Aureae Crucis), той бил негов Император в Англия и Европа през зрялата част от живота си. През 1580 година, той инсталирал „Розенкройцерското литературно общество на Грейс Ин“, а по-късно през същата година пак там инсталирал „Ложата на Свободните и Приети или Спекулативни Масони“.

За да скрият от обикновения Човек същинските вярвания, мистичната и Окултна насоченост на Тюдор-Бейкън, Академичните историци в течение на вековете изградили един недействителен и заблуждаващ образ, заменил реалната му личност, като го провъзгласили едва ли не за „баща на Теоретичния метод“, както и за учен-материалист и „защитник на научната революция“, твърдения, които са твърде далеч от истината. Всъщност, поради Литературното си дарование, Тюдор-Бейкън бил натоварен от Ложата на Джон Дий да напише увлекателната и убедителна притча за произхода на Масонството, а именно: Мита за Цар Соломон, Финикийския Цар Хирам Тирски и Майстор Хирам Абиф, измислена и продиктувана му от по-висшите степени в Ложата. Конспираторите съчинили тази приказка, която се тиражира и до днес, за да измамят профаните и за да прилъжат в Ложите колкото се може повече доверчиви лаици, с цел да ги оплетат в своите мрежи от тайни обети, наказания, наситени с насилничество сплетни, както и за да станат част от заговорите за насъскване на Народите един срещу друг, с цел подклаждането на войни и разруха сред Човечеството.

image 

По такъв начин, Тюдор-Бейкън изиграл една нечестива и демонична роля в Ренесансовия Свят, тъй като позволил Литературния му гений да бъде впрегнат от Масонските Ложи, за да могат те по-ефикасно да приведат в действие плана за цялостното опорочаване на Човешката природа, предначертан от Илюминатския Елит. Той предоставил таланта си за осъществяването на плана на три нива:

Първо ниво. Чрез Литературното си творчество, по-голямата част от което разказва за изневери, предателства, измами, сплетни, заговори, убийства и кръвопролития, като излъчва мрачен Окултизъм и е пропито с тягостни описания на Древни Езически Мистерии, както и от депресивни, нихилистични, омерзително-отмъстителни и престъпни настроения и дела на героите, Тюдор-Бейкън създал основите на изграждащата се по онова време Световна Образователна система, за да насажда тя в бъдещите поколения низките страсти на „Шекспировите“ персонажи, отдалечавайки ги от Висшата ни същност. Неговото творчество – основа на съвременната Литература, занимаваща се изцяло с тъмните страни на Душевността и загърбваща изконната ни Висша Трансцендентна същност, винаги ще бъде задължителен инструмент във всички училища, навсякъде по Света, чрез който Властимащите ще програмират младежта да приеме в Сърцата си безрадостния мироглед на Нисшия Астрал.

Второ ниво. Посредством удивително успешната пропагандна измислица за произхода на Занаята, гениално словосложена от Тюдор-Бейкън, в течение на времето, Масонството придобило харизматична осанка и в наши дни достигна небивала численост от десетки милиони редови Масони, намиращи се на ниското ниво на Пирамидата на Световния Контрол, които имат задачата да упражняват невидимото задкулисно управление на Правителствата, Стопанските структури и средния бизнес, за да бъде приложена на практика Илюминатската могъща власт навсякъде по Света. Без увлекателната басня, сътворена от Тюдор-Бейкън по идея на Ложата на Джон Дий, Масонството не би придобило днешната си мощ и Човеците биха били по-свободни и по-щастливи.

Трето ниво: Тюдор-Бейкън променил, изопачил, опорочил и натоварил с Масонски и Розенкройцерски символизъм и подсказки оригиналните Библейски писания, по начин нареден му от Краля и от Ложата на Джон Дий, за да послужи тя в грандиозната измамна схема срещу Човечеството. По-късно, обаче, разбирайки, че е станал послушно оръдие в ръцете на Поробителя, закодирал псевдонима си „Шекспир“ в 46-ти Псалм, за да могат тези, които имат очи – да видят, онези, които имат уши – да чуят, а пък малцината, които не са приспали умовете си и не са продали Душите си – да разберат, че СЪЩИНСКИТЕ създатели на Институциалното Християнство са Масонските Ложи, изпълняващи заръките на Войнстващата Криптокрация. Но също и за да могат търсещите да осъзнаят, че всичко това било извършено тогава, но продължава да се върши и днес, чрез методите на Активните мероприятия, Психичния контрол, фалшификацията, манипулацията и Образователното и масмултимедийно програмиране, прилагани от Тайните и Специалните Служби, завинаги ръководени от Масонските Ложи!  

Използвайки фалшификации и измама, Масонската Ложа на Д-р Джон Дий умело припокрила двете личности – Литературния гений незаконния престолонаследник на Английската Корона Франсис Тюдор-Бейкън и актьора Уилям Шекспир, син на кожар от Стратфорд на Ейвън, и замаскирала всяка следа от тази зловредна мистификация, като в течение на вековете накарала цивилизованите да повярват, както че Литературното творчество на Тюдор-Бейкън било написано от нискообразования актьор Уилям Шекспир, така и че Масонството е произлязло от триадата Цар Соломон, Цар Хирам Тирский и Майстор Хирам Абиф, а не произлиза от Каин, който сключил завет да върши Зло, подчинявайки се на Сатана – Повелителят на Нисшия Астрал! Тази операция по прикриване на самоличност била от първите и най-крупните Активни мероприятия на Средновековните Тайни служби, учредени и ръководени от Масонската Ложа на Д-р Джон Дий, чиито съвременни наследници са: МИ5, МИ6, ЦРУ, МОСАД, КГБ, ФСБ, Държавна сигурност и така нататък, които продължават и до днес да изпълняват задачите, поставени им от Масонските Ложи, прилагащи плана за Световен Контрол на Илюминатския Елит!


[1] Орденът на Жартиерата – най-елитарният и най-висш видим Монархически Рицарски Орден в Света, е учреден през 1348 година от Крал Едуард ІІІ-ти, един от предците на съвременната Криптокрация. Сюзерен на Ордена е Британският Монарх, а освен него членове могат да бъдат само 24 живи Британски Принцове, Херцози и аристократи, както и ограничен брой чуждестранни Монарси или други Илюминати от висшите степени.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stamat2015
Категория: История
Прочетен: 139662
Постинги: 165
Коментари: 29
Гласове: 54
Архив