Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07 20:32 - Тема ХХХІV-та: Корените на Масонството
Автор: stamat2015 Категория: История   
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.07 09:19


 Глава Шеста

image
За да видите или свалите изображенията на 4К резолюция, посетете уебсайта stamat.org

Тема ХХХІV-та:

Корените на Масонството

 

Тъй като в Окултизма нищо не е такова, за каквото бива приемано от профана, тук се налага да разясним значението на „оо7“. Джон Дий изписвал сигилът[1] с буквата „о“, поради липсата на цифрата „0“ по негово време, а цифрата „седем“ издължавал над двете предходни букви, което несъмнено носи скрито послание. По този начин сигилът се описва с Английските думи: two-ball-cane („две топки бастун“), което е омофон[2] на името Tubal-cain или Tubalcain (קַיִן תּוּבַל). Изучавалите Библията знаят, че Тувал-Каин, както на Сатем езиците се произнася името, е шесто поколение потомък на Каин – поклонителят пред Сатана, свързалият се със силите на Злото, а не, както някои Талмудисти или Бели Супремацисти се опитват да заблудят, защото бил роден от сношението на Ева със Змията и в този смисъл бил кръвен потомък на Сатана (Арамейски: שִׂטְנָא ; Гръцки: σατᾶν, означава „демон“, „враг“, „противник“). В Библията четем:

Битие 4:22 И Села също роди Тувал-Каин, ковач на всякакво изделие от мед и желязо; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.

image 

 

Тувал-Каин бил син на Ламех и пра-пра-пра-правнук на братоубиеца Каин. В Талмуда се описва следната история. Веднъж Тувал-Каин помагал на баща си в лова, ослепелият вече Ламех по грешка убил много стария вече Каин, тогава от отчаяние и порочност Ламех убил Тувал-Каин, а научавайки за това съпругата му го напуснала. Ламех, признавайки безчинствата си, заявил, че на него и на рода му ще бъде отмъстено седемдесет пъти по седем, тъй като престъпленията му са по-страшни и от тези на Каин:

Битие 4:23–24 И Ламех каза на жените си: Ада и Села, чуйте гласа ми! Жени Ламехови, слушайте думите ми, понеже мъж убих за раната си, и юноша – за нараняването си. Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.

Тувал-Каин бил първият майстор-ковач, както се казва, че Хирам Абиф бил първият майстор-строител на Соломоновия храм. По важното в случая е как тези Библейски действащи лица са вплетени в символиката на Масоните. Нека да прочетем какво казват за това самите те в официалния си уебсайт „Отвес“:

„Духът на Масонството е в Хирамическата легенда за Соломоновия храм. В нея, както знаем, участват три основни персонажа: цар Соломон, цар Хирам, повелител  на Тир, и Хирам Абиф, син на една вдовица от Нефталимовото племе.

Тази Триада има сакрален смисъл за Свободното Зидарство. Цар Соломон символизира Вечното и Неизменно Божество, към което той е най-приближен; той е Великият Майстор на Великата Ложа на Вселената. Тирският Цар Хирам символизира Космическия източник на енергия и сили; той е Преносвачът от Сферата на причините в Сферата на следствията. А майсторът Хирам Абиф символизира Универсалната Активност и Творчество в името на Доброто. Той е Посланикът, Пратеникът. В Света на хората Той е Създателят.

В масонската екзегетика (наука за тълкуването на символи) майстор Хирам е Светлината, която осветява Земния Човешки Свят.

Триадата „Соломон, Цар Хирам, Хирам Абиф” всъщност сама по себе си представлява верига, „едносъщна, но троична по изява”. Хирам, аналогията на Христос, също като Него е разпнат на четирите основни елемента: огън, вода, земя и въздух. Изпитанията с тези елементи влизат в Масонския ритуал на Приемането. Хирам е погребан като Бог Озирис от Древноегипетските религиозни системи. После като Христос е възкръснал. Като Ислямския пророк Мохамед „Възхваленият” има мисия, която въпреки всичко, което му пречи,  осъществява, плащайки с живота си.

Кой е Разпространителят на Светлината? Това е Мрежата на Световното Масонство. Всеки Свободен Зидар в този смисъл има своя мисия; самият той е Светлина, която трябва да освети добротворно определена част от Света. А в цялата си множественост и в целия многовековен период на своето съществуване Световното Свободно Зидарство следва да преобрази целия Свят по Проекта на Великия Архитект на Вселената.

Ето, Читателят има пред очите си свидетелство от самите Масони и нека внимателно прочете, отново и отново, Символ-Веруюто на Религията на Масоните и може би вече няма да се заблуждава, че те са благодетелни и добродетелни вярващи Християни, защото такова твърдение е лъжа! Масоните много ясно заявяват, че тяхната Троица се състои от Цар Соломон – „Вечното и Неизменно Божество, Великият Майстор на Великата Ложа на Вселената“, Цар Хирам – „Космическия източник на енергия и сили; той е Преносвачът от Сферата на причините в Сферата на следствията“ и Хирам Абиф – „Светлината, която осветява Земния Човешки Свят, Универсалната Активност и Творчество в името на Доброто. Той е Посланикът, Пратеникът. В Света на хората Той е Създателят“, заместващ Християнския Иисус Христос в Масонската Религия.

Хирам Абиф, естествено, не е Християнско божество, а обладава събирателни качества, присъщи на Езическите Богове: родеейки се с Бог Озирис, заел възкръсването си от многото дохристиянски Слънцепоклоннически култове, като Митраизма например, и приобщавайки същевременно и Исляма към себе си. Хирам Абиф е Масонският Иисус Христос – това се заявява съвсем открито и право в лицето на Християните, но те съвсем не реагират, тъй като са дълбоко упоени от Масонските масмултимедии да спят хилядолетен сън!

Но дори това бледнее пред следващите ПОТРЕСАВАЩИ изявления, че Световната Масонска Мрежа, а не Църквата, е Разпространителят на Светлината, че Масоните, а не монасите, са Светлина, тоест, Светци, и най-накрая, че Световното Свободно Зидарство, а не Християнството, ще преобрази целия Свят по Проекта на Великия Архитект на Вселената! В горния цитат никъде не се споменават Бог-Отец или Бог-Син, Иисус Христос, или Бог-Свети Дух като част от Масонската Троица, но за Върховно божество се посочва Великия Архитект на Вселената!

Още повече, че както пише Ръс Уайз в „Масонството и Християнската църква“:

„На Иисус Христос не трябва да се гледа като на въплъщение на Бог или като на Спасителя на Човечеството, но Той трябва да се счита за не по-различен от който и да е друг велик духовен водач или гуру. За да следва това заключение, Ложата не позволява имената Иисус или Христос да бъдат използвани в нито една от нейните молитви или ритуали.

Изследователят може да намери многобройни потвърждения за Езическия произход на Масонството в различни Езотерични трактати, като например в тези на Масона 33°степен Менли Палмър Хол, който пише:

„Престън, Гулд, Маккей, Оливър и Пайк – в действителност, почти всеки велик историовед на Масонството, признава възможността съвременното Общество да е свързано, поне косвено, с древните Мистерии, като описанията им на днешното Общество се предхождат от древни описателни извадки на примитивни церемонии. Всички тези изтъкнати Масонски учени разпознават в легендата за Хирам Абиф една преработка на мита за Озирис, нито пък отричат, че основната част от символиката на Занаята е извлечена от Езическите институции на Древността, когато Боговете били почитани на тайни места посредством странни фигури и подходящи ритуали.“

И по-нататък:

„Хирам, Крал на Тир, бил покровител на култа към Дионисий [чийто последователи изграждали театрите за провеждането на ритуалните жертвоприношения – Бел. прев.], процъфтявал в Тир и Сидон, а Хирам Абиф, ако вярваме на Свещеното писание, бил самият Велик Майстор на този най-благороден Езически Орден на строителите.“

От казаното дотук е видно, че Масонските Ложи в никакъв случай не са Християнски, а са създадени на основата на Древните Мистерии и Езическите култове. Всеки Човек, роден, израстнал и живеещ в Християнска Държава, е научен да вярва, че Християнският морал и ценности определят нормите на Обществото и когато научи, че Масонството не е Християнска организация, а е било създадено, за да бъде използвано за властване над Човечеството и определяне съдбините на Народите, то той би трябвало да си направи необходимите изводи и да достигне до заключението, че Правителствата и Парламентите, владяни от Масонските Ложи, не бива в никакъв случай да бъдат подкрепяни! Следователно, воистина, Мислещият Човек неминуемо ще разбере, че не трябва да участва в „Цирка на колела“, наречен „Избори“!

Любознателните Читатели, на всяка цена, биха се заинтересували кога се е зародило Масонството и откога се проповядва „Тайната Доктрина“, както я нарича Елена Блаватска. В изворите, алегоричната същност на Тайната Доктрина е разкрита по следния начин: Каиновото коляно сключило обет с Луцифер, или Сатана, Предводителя на Падналите Ангели, за да властва над този Свят. Критично настроени, четейки между редовете уебсайта на „Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България“, можем да разберем, че:

„Масонството е едно от най-старите светски братства в Света. Някои го свързват с Библейския ковач Тувал-Каин и баща му Ламех от Месопотамия (около 2887 година преди Христа) или с основателя на Вавилон – Цар Нимрод (около 2105 година преди Христа), трети го търсят по времето на строежа на пирамидите в Египет през XXVI-ти век преди Христа и Бог Тот, други – по времето на Ноевия ковчег (2105 година преди Христа) или със Старозаветния майстор Веселиил, който с Божие вдъхновение (Изход, 31:1-5) направил Ковчега на Завета (Изход, 37:1-9) и построил Скинията, която Бог поръчал на Мойсей. В резултат на творчеството на Жак Дезагюлие и Джеймс Андерсън днес се приема, че началото на Масонството е свързано с Цар Хирам от Тир и строежа на Храма на Цар Соломон (около 990 година преди Христа).“

Проследявайки ученическата последователност изложена в цитата, можем да заключим, че корените на Масонството са в родословието на Тувал-Каин, като преминават през Езическите Вавилонски и Египетски династии и стигат до Финикиеца Цар Хирам Тирски и до Бащата на Каббала и повелителя на 72-та Демона от „Шемхамфораш“ (המפורש שם) – Цар Соломон (1011–931 година преди Христа), което е явно свидетелство, че Масонството е абсолютна противоположност на съвременното Християнство, макар и самото то твърде измамно!

Демонологичните трактати на основоположника на Каббала започват да се печатат от XVII-ти век насам, като най-важните от тях са „Ключът на Цар Соломон” и „Малкия ключ на Соломон“, или „Лемегетон“. Книгата „Лемегетон” се състои от пет части – „Арс Гоетия“, „Арс Теургия Гоетия“, „Арс Паулина“, „Арс Алмадел“ и „Арс Нотория“, които съдържат детайлни описания на Демоните и ритуалите за призоваването и подчиняването им. В Арс Гоетия са дадени подробни инструкции за магическите ритуали, като в Шемхамфораш са описани образите, под които се явяват 72-та Демона, призовавани и подчинявани от Цар Соломон, както и номерата и титлите им в йерархията на Ада.

Истинските корени на Занаята в действителност са иносказателно представени в ритуалността при посвещаването в различните степени. Известно е, че в Масонството са задължителни тайните знаци, сигнали, пароли и ръкостискания, които се използват при инициация или повдигане в степен, служейки едновременно с това в ежедневния живот за припознаване на заговорниците и отбелязване на тяхната степен на посветеност. Една от тези пароли е „Тувал-Каин“, която се произнася от водещия на ритуала при повдигането в 3°степен „Майстор. Използването на паролата „Тувал-Каин“ безапелационно доказва, че Масонството произлиза от потомството на братоубиеца Каин, който, покланяйки се на Сатана, дал обет, че ще управлява Земята от негово име, което практически се извършва от Масонските Ложи, изпълняващи програмата, предварително изготвена от превъзхождащата ги йерархично Ложа на Илюминатите!

Още по-убедително доказателство за Езическата и Демонична същност на Масонската религия лежи в използването на друга важна парола „Йао-бул-он“, която се произнася при повдигането в допълнителната Седма степен на Йоркския Обред, наречена „Кралска Арка“, или по-известна с пълното си название „Върховният Орден на Светата Кралска Арка (на Йерусалим)“. При повдигането в тази степен, на Масона за първи път се разкрива името на Триединния Демоничен Масонски бог – Йао-Бул-Он, или Я(о)-Бул-Он, чиито ипостаси са: бог Йао – Гръцкото име на Йалдабаот – един от Архонтите на Гностиците, другите от които са: Саклас (главният Демон на Манихейството), Сет, Давид, Елоиеин, Елиаиос (друго име на Демона Ен-Лил, Бел на Нипур, древния бог на Вавилония), Йалдабаот и Шабаот. Вторият ипостас в Троицата е бог Бул – името на Финикийския и Западносемитски бог Ваал или Баал – най-високопоставеният от Седемте Принца на Ада, посочван в Библията и в Окултните трактати за самия Сатана, като едновременно с това е Върховен Демон в „Шемхамфораш“. Третата същност на Масонската Троица е бог Он – Вавилонското име на Египетския бог Озирис, за когото надълго разказахме в Книга Първа.

Приведените доказателства ни изясняват, че Масонството е Демонична религия, която обожава древни Езически същности. Тази религия има установен хилядолетен план за подчинение на Човечеството и Световно Управление, посредством преобразяването на „целия Свят по Проекта на Великия Архитект на Вселената, тоест, има цели диаметрално противоположни на обявяваните по масмултимедиите! И тъй като Масонството е тайна Окултна (скрита) Религия, чиито основни прийоми за въздействие върху невежите Човеци са ЛЪЖАТА и ИЗМАМАТА, то профанните маси, както и непосветените в действителната същност на Занаята Масони от нисшите степени, нямат правото да знаят, че Масонството е религия. Посветените от висшите степени, пък, не само никога няма да признаят това, но говорейки или пишейки взаимоизключващи си твърдения по всякакъв начин ще се опитват така да заплетат изследователя, та да хвърлят непрогледна пелена върху разсъдъка му! Ето, един пример взет наслуки из един от многото Масонски уебсайтове – този на „Обединена Велика Ложа на България“:

„Можем ли да наречем Великият архитект на Вселената масонски Бог, а масонството – религия, различна и несъвместима с останалите религии? Следва веднага отговорът: масонството не дефинира Великия архитект на Вселената по никакъв начин, защото по принцип отрича, че е религия. От тук произлиза фактът, че не може да има никаква масонска концепция за Великия архитект на Вселената. За масонството Великият архитект на Вселената не е нищо друго освен един символ, който навсякъде изписваме със знаците G.А.D.U.[3] и посочва божеството, Върховното Същество, на което трябва да се уповават ония, които чукат на вратата на храма.

Божан Христов, Ложа „Сговор 92“

Горният цитат представлява образец за алогичните и вътрешнопротиворечащи си словоблудства на Масоните, имащи за цел напълно да объркат профана несвикнал с Оруеловата „двумисъл“. В първото изречение Христов ясно назовава Масонството „религия“. Във второто изречение той смехотворно заявява, че Масонството „отрича, че е религия“, тъй като, видите ли, не давало определение за Върховното си божество, което, естествено, е лъжа! В третото изречение наивно до малоумност твърди, че „не може да има никаква масонска концепция за Великия архитект на Вселената“. А в четвъртото изречение Христов дава „знаците G.А.D.U. и посочва божеството, Върховното Същество, на което трябва да се уповават“ Масоните! В четири изречения Масонът Христов на два пъти отрича Масонската религия, като същевременно на два пъти заявява, че Масонството е религия и че има Върховно божество за преклонение! Това поистина е блестящо нагледно пояснение как от векове са лъгани и мамени лаиците, които не познават Законите на Логиката, не са се занимавали с Религия и Богословие и нямат представа от Езотерика, и те именно са първите попаднали в капана на „Сините Ложи“.

Съвсем естествено, на степените от „Сините Ложи“ се разказват „Приказки от 1001 Масонски и Илюминатски нощи“, тъй като те не са посветени във Великите тайнства, и не се споменава и дума за Триединното Демонично божество Йао-Бул-Он, пред което ще трябва да се поклонят, ако въобще бъдат повдигнати в по-висши степени, по принцип само за Елита запазени. В действителност, на простосмъртните са отредени тристепенните „Сини Ложи“ и те не биха могли да знаят тайните на висшата йерархия!

По време на властването на Кралица Елизабет І-ва, Масонството вече било навлязло в Държавната структура и било твърде разпространено всред Обществото. Съществува изобилие от известни Масонски ръкописи, като например „Старите Задължения“ (Old Charges) или „Конституции“, предшестващи формирането на Великите Ложи. Тези документи, открити в Шотландия и Ирландия и показващи, че Ирландските Обреди са от Шотландски произход, проследяват произхода на Масонството до Библейски времена, както и указват регламента на организацията и отговорностите на различните й степени. Трябва, обаче, да се има предвид, че това не са тайни документи, а са обнародвани с нарочна цел, и изискват критичното отношение на търсещия Истината, тъй като в тях по алегоричен начин в истината са умело вплетени заблуди, които да го отклонят.

Такъв ръкопис се явява „Кралската поема“ (Regius-Manuskript) – най-ранният обнародван документ от „Старите Задължения“, датиран от ХІV-ти век, който се състои от 64 пергаментови страници, съдържа 794 римувани реда и е написан в куплетна форма на Средноанглийски. Този език започнал да се използва след Норманското нашествие от 1066 година и останал в употреба до 1500 година. Поемата описва как, за да обучава децата на благородниците в Египет, Евклид (325–265 година преди Христа) елементаризирал Езотеричното Знание на Питагор и нарекъл една част от него „Геометрия“, а другата – „Зидарство“. Нека вметнем, че Питагор (582–495 година преди Христа), бидейки син на Финикиеца Мнесарх – собственик на търговска флотилия, имал възможността в продължение на много години да обиколи Изтока. При пътуванията си той бил посветен в Мистериите на Изида в Древен Египет, в Тайните на Мидийските Магове във Вавилония (Халдея) и в Брахманските мистерии в Елефанта и Елора в Индия. Събирайки по такъв начин цялото Езотерично Знание на Древността, наричано днес Старото Масонство, той го пренесъл в Европа, като създал Школата в Кротоне на Йонийско море, днес столнина на провинция Кротоне в регион Калабрия, Южна Италия.  

„Кралската поема“ разказва как Масонството било разпространено по Света и внесено в Англия по времето на Крал Етелстан Жthelstan (властвал 924–939), внук на Алфред Велики, когото преди сме посочвали за един от праотците на днешните Кралски, Илюминатски, трилионерски, милиардерски и Президентски династии. В пергамента се говори за възникването на организираното Масонство в Йорк през 926 година, когато Етелстан свикал Велик Съвет на Гилдията или Конгрегация на Занаята, както евфемистично се назовава Масонството, с участието на земевладелската Аристокрация и благородниците, които заедно с Краля подготвили петнадесетте члена и петнадесетте точки от управленската методика. По-късните ръкописи потвърждават и добавят подробности и факти, като по този начин по времето на Кралица Елизабет I-ва вече е оформена „Йоркската Легенда“ или „Легендата на Гилдията“.

Четейки Легендата, трябва да имаме предвид метафоричните значения на думите и многослойността на фабулата. Тя се обляга на повествуванието в Книга Битие 4:19-22 и разказва как Ламех, пра-пра-правнукът на Каин, си взел две жени – Ада и Села. Ада първо родила Явал, който положил основите на животновъдството, тоест  създал безсмисленото престъпно изтребление на чувстващи същества, както и зидарията, тоест, Масонството, а след това родила Ювал, който създал музиката, омагьосваща сетивата и въздействаща на подсъзнателно ниво (от името му на Кентум езиците – Юбал, произлиза думата „юбилей“). Села родила Тувал-Каин – откривателят на ковачеството и металургията, тоест създал оръжията, и Наама, която изнамерила тъкачеството, тоест, заплитането на клюки, клевети и заговори.

Тъй като наследието на Каин умножавало злината, покварата и насилието по Земята, то Създателят възнамерил унищожението на всяка плът по нея. Но, предупредено от Сатана за разрушаването на Света от огън или от вода, Каиновото потекло написало Знанието, и тук се има предвид Езотеричното Окултно Знание, а не технологията на занаятите, на две огромни колони – едната не можела да потъне, а другата била негорима, което покрива едното от значенията в многопластовата символика на Масонските колони Яхин и Воаз – носителите на Древното Знание. След Потопа Хермес Триждивеликия, или Египетския бог Тот, открил Яхин и Воаз и така Езотеричното Знание достигнало през Цар Нимрод до Авраам, който отново го пренесъл в Египет и го предал на Жреците. Питагор, обикаляйки Света, достигнал до Египет и бил посветен в Масонството, а като се върнал в Европа започнал да посвещава учениците си в него, като по този начин то било преподадено на Евклид.

В течение на вековете диаспората на Масоните се разпростряла до Франция, където бил посветен и основателят на династията на Каролингите, заменила Меровингите на Френския престол – Карл Мартел, наречен още Карл Чука (Carolus Martellus) (686–741), Херцог и Принц на Франките, Владетел на Франция от 718 година до смъртта си, и дядо на Карл Велики – другият праотец на днешните Кралски, Илюминатски, трилионерски, милиардерски и Президентски династии, както писахме в Книга Първа и ще разгледаме отново в Глава Девета. Нататък Масонството се придвижило към Англия под прикритието на Култа към Сейнт Олбанс Британски. Впоследствие, Тайното Знание било подкрепено от документите на проведения през 926-та година Велик Съвет на Гилдията на Крал Етелстан, ръководен от сина му Едуин, отреждащ старшинство на Старата Ложа на Йорк всред Английското Масонство.

Въпреки че на пръв поглед предлаганите истории за произхода на Масонството може да се различават и привидно да се разминават, то това не трябва да стряска или притеснява Зететичния изследовател, тъй като, така или иначе, в по-малка или в по-голяма степен, цялата Древност описана в Библията, самата тя само преразказ на много по-древните Египетски и Шумерски източници, като например „Сътворението“ описано в „Енума Елиш“, представлява иносказателно повествувание и не трябва по никакъв начин да се приема като репортаж за действително случили се събития. От друга страна, обаче, многопластовият алегоричен характер на Библейската и Апокрифната книжнина е незаменим източник на знания и мъдрост, които са кодирани, посредством иврита, или вмъкнати двусмислено между редовете, за да бъдат разбрани само от вещ Езотерик!

Авторът е длъжен да предупреди читателите на Масонска книжнина винаги да внимават, за да не бъдат подведени, тъй като в нея са цитирани определени Библейски или Апокрифни случки, а други биват подминавани с лека ръка, премълчавани или направо скривани. Така е и със създаването на Масонството, сиреч, когато се определят корените на Свободното Зидарство, нито в Йоркската Легенда, нито в официалните сайтове на Ложите, дори не се и споменава, че когато Каин убил Авел, той излязъл от присъствието на Господа и се заселил в „Земята Нод – име означаващо „без Родина“, което става причина Масонството да задължава членовете си да бъдат безотечественици! По-нататък се казва:

Битие 4:17 И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох, по името на сина си.

Както сами можем да прочетем и да осмислим, в Библията е написано, че първият Зидар, тоест Масон, е самият Каин, който построил цял Град и, тъй като знаел, че собственото му име е прокълнато, го наименувал на първородния си син, Енох. Докато, както видяхме в цитираните по-горе легенди, Масоните проследяват началото на своята Религия или до Хирам Абиф – строителят на Соломоновия храм, или най-много до Явал, но не смеят до слязат шест поколения по-надолу и да признаят, че Масонството води началото си от самия Каин – поклонителят пред Сатана!

Защо Масонството припознава първият зидар не в лицето на Каин, който очевидно построява първия град на Света, а препраща посветените към събития случили се 2900 години след това, по Библейското летоброене, като нарича за пръв Майстор-зидар Хирам Абиф от Тир, сина на вдовицата от Нефталимовото племе, който въобще не е бил никакъв зидар. За Хирам Абиф четем, че:

„...работеше с бронз и беше изпълнен с мъдрост и разум, и знание да работи всякаква работа с бронз“. (Трета Книга на Царете 7:14)

По-нататък повествованието продължава с това, как Хирам Абиф изработил бронзовите стълбове Яхин и Воаз, стоящи в притвора на Соломоновия храм – доказателство, че той в действителност не е бил зидар, а ковач и леяр също като Тувал-Каин! Името Тувал-Каин, според Талмудистът Раши (акроним на Раби Шломо Ицхаки 1040–1105), означава „този, който усъвършенства занаята на Каин“, и като знаем, че занаятът и деянията на Каин са преклонение и съюз със Сатана, с цел Световно управление, както и братоубийство, можем да заключим, че ковачът Тувал-Каин бил изкусен заговорник и майстор на оръжия за изтребление на Човечеството. По-нататък, Хирам Абиф гравирал наново върху стълбовете Яхин и Воаз в Соломоновия храм закодираното Древно Езотерично Знание, което 1300 години преди това потомците на Каин изписали върху двата стълба от времето на Потопа. Това дело осигурило предаването на Каиновото Знание през хилядолетията, посредством ученическата последователност на посвещението в Масонство. Отказвайки да даде ключа за декодиране на Езотеричното Знание на двама калфи, нямащи необходимата степен на посветеност, Хирам Абиф бил убит от тях.

Изложени по този начин, Библейските събития представят несъмнен паралел между ковача и леяр Хирам Абиф, чието име днес се използва явно, и живелия 1300 години преди него пра-пра-пра-правнук на Каин – Тувал-Каин, чието име се дава тайно при повдигане във висшите Масонски степени, тъй като и двамата са носители на Каиновото Знание и продължители на сключения съюз между Каин и Сатана! Тук е мястото да разкрием, че съюзът на Каин със Сатана представлява алегория на свързването на Властващия Елит, тоест, Илюминатите, или Криптокрацията, и техните доверени слуги-изпълнители – Масонските Ложи и другите Окултни Ордени, с Енергиите и същностите от Нисшия Астрал! Свързването на Илюминатите с Демоничните същности, които бегло ще споменем по-нататък, обитаващи отделни, чужди и много по-нисковибрационни Вселени от нашата непосредствена Вселена на Плоската Земя, е хвърлило Човечеството в днешното невиждано тежко робство, от което никой цивилизован не е в състояние да се освободи, освен ако не отхвърли веднъж завинаги Матрицата на Цивилизованото робство!

Естествено, никой повдигнат във висша степен Масон няма да признае тази толкова очевидна и същевременно твърде прикрита свързаност между Каин и Тайната Гилдия, а тъкмо напротив – той ще разпространява лъжи и измислици, заличавайки истинските й корени, като се старае да обърка честния изследовател. Това е така, защото Новозаветното Християнство винаги е заклеймявало злината, безчестието и жестокостта на допотопното Човечество, което Създателят изтребил заради безнравствеността и покварата му.

В Библейското повествувание праведният и непорочен Ной, „който ходеше по Бога“, бил Новият Родител на днешното Човечество, като никъде в Богословската книжнина не се споменава, че може да има прехвърлен мост между Каиновото зловещо Знание и престъпната му завера със Сатана, тоест, със Демоничните същности, обитаващи отделната и чужда нам Вселена на Нисшия Астрал и възроденото след Потопа Човечество. Такъв мост, обаче, заистина съществува и той бива прехвърлен, посредством двата стълба Яхин и Воаз, върху които преди Потопа било изписано Тайното Каиново Знание и които по-късно били намерени от Хермес Триждивеликия. Този мост бил увековечен 1300 години след това от добилите мощ и нови Демонични знания Тайни Ложи и Ордени на Каиновото Масонство, посредством стълбовете Яхин и Воаз в Соломоновия храм!

Ето, това е и най-голямата тайна на Масонството, а именно, че то представлява осъвременената и усъвършенствана Древна Демонична Религия, основана от самия Каин – поклонителят пред Сатана, и се явява крайно противостояние на Християнството, намерило своето убежище в Книгите на Новия Завет! Разкривайки инкриптираната алегория това означава, че още по време на създаването на съвременното Човечество една част от управляващия Елит – Илюминатите, представени в образа на Каин, създала връзки с невидимите същности от Нисшия Демоничен Астрал, поклонила се на тях и дала обет да ги подхранва с нискочестотна вибрация, излъчвана от подчинените й Човеци, като в замяна на това получава Окултна енергия, за да поробва и държи в подчинение Човечеството. Вечната свързаност на Илюминатите с Нисшия Астрал не може да бъде разтрогната с никакви материални средства, дори и с Потоп, тъй като тази връзка се осъществява с Фините енергии на Нисшия Астрал, така че тя ще съществува до пълното материално разрушаване на този Свят!

image 

Същността на Масонските ритуали от инициацията през последователното повдигане в степени представлява реално посвещаване в тайните на Заговора и хилядолетния път на усъвършенстването на методиката за измама и поробване на Човечеството, като едновременно с това символично представя съюза на Каин с Демоничния Свят, чрез взаимовръзката Каин – Ламех – Тувал-Каин – Цар Соломон – Хирам Абиф.

[1] Сигилът  е практически магически символ, изобразяващ или символизиращ Демон, мистичен Архонт или друга същност от Нисшия Астрал, или насаждащ подсъзнателни послания, които биха довели до търсения от магьосника резултат. Думата произлиза от Латинското съществително „sigillum, означаващо „печат“ и е свързана с Еврейското съществително סגולה [сегула], означаващо „дума, действие или предмет с Духовно въздействие, талисман“.

[2] Омофоните са думи, които се произнасят еднакво, но имат различно значение или правопис, както например следните двойки думи: „пот“ и „под“, „мак“ и „маг“ (магьосник), „шев“ и „шеф“ или „син“ и „син“ (цвят), и „клин“ (дреха) и „клин“ (сечиво).

[3] Grand Architecte de l"Univers (G.А.D.U.) Великият Архитект на Вселената (G.A.O.T.U. е абривиацията на Английски) е Херметична, Гностична и Розенкройцерска концепция за Бог, обсъждана също и от някои Християнски теолози и апологети. Висшите Масонски степени проповядват тази същност пред „Сините Ложи“ и профаните, представяйки я за Божество без определено име и с неустановена форма, в което всеки член може да вярва, като по такъв начин използват неутралната концепция за подвеждане, заблуда и прикриване на същинското си Върховно божество – Йао-Бул-Он.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stamat2015
Категория: История
Прочетен: 139675
Постинги: 165
Коментари: 29
Гласове: 54
Архив