Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07 20:10 - Тема ХХХІІІ-та: Начало на съвременните Тайни разузнавателни служби
Автор: stamat2015 Категория: История   
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.07 09:20


 Глава Шеста

image
За да видите или свалите изображенията на 4К резолюция, посетете уебсайта stamat.org

Тема ХХХІІІ-та:

Начало на съвременните Тайни разузнавателни служби

 

Основна роля в подвеждането на Общественото мнение да повярва в откровено казано безумните „Приказки от 1001 Илюминатски и Масонски нощи“, че всеки обикновен Човек, който има добра собствена идея може да направи милиарди от нея за няколко години, играят Активните мероприятия, провеждани от Тайните служби: МИ5, МИ6, ЦРУ, МОСАД, КГБ, ФСБ и така нататък. Може би Читателят си мисли, че Разузнавателните и шпионски тайни служби са възникнали в най-ново време и са институции, подобни на Министерството на Енергетиката например, но такова твърдение е много далеч от историческите факти. Тайните служби за разузнаване и шпионаж, както и Полицейският апарат съществуват толкова отдавна, колкото и Военната машина на Държавността, а именно от зората на Цивилизацията и тяхната история е надлежно документирана в историческите извори по цял Свят.

В Древен Египет съществувала добре развита система от доносници и шпиони за придобиване на разузнавателна информация. В притчите на Стария Завет, или Тора, се описва разузнавателната дейност на Иисус Навин, Халев и дванадесетте съгледвачи, изпратени в Ханаанската земя. След това, през VІ-ви век преди Христа, Генерал Сун Дзъ написва трактатът „Изкуството на войната“, в който ХІІІ-та Глава е „Разузнаване и шпионаж“, описваща всички видове агентурни дейности. Древният Индуски философ и Държавник Чанакия, идентифициран с Вишнугупта, написал през ІV-ти век преди Христа „Арташастра“, в която учел как чрез измама, подривна дейност, тайни агенти и политически убийства могат да се постигнат предначертаните цели. Гръко-Римската история е претъпкана със съгледвачи агент-провокатори и тайни завери, завършващи с детрониране на владетел или политическо убийство. Всеки е гледал филмите за Японските Нинджи, които са първообраза на съвременните Барети, Командоси, Спецназ или SWAT-teams. Успехът на Монголското нашествие в Азия и Европа се дължи главно на широката шпионска мрежа на Чингис Кан.

Повратна точка в шпионажа, обаче, представлява създаването на ефективна Държавна Разузнавателна Служба от Грузинския Цар Давид IV-ти Строителя от династията на Багратионите, управлявал от 1089 до 1125 година. Разузнавателната Служба наемала разузнавачи и агенти, наричани „мстоварис“, които били обучавани да изпълняват тайни операции и да шпионират в полза на Царя, като следели за феодални заговори, провеждали контраразузнаване срещу шпиони на врага и се инфилтрирали на ключови места – замъци, крепости и дворци.

Кралица Елизабет І-ва била първият Западен Монарх, сложил началото на модерния Държавен шпионаж. Тя се обградила с кохорта шпиони, съгледвачи и доносници на най-високо ниво, които започнали създаването на невидимата паяжина, оплела Цивилизацията днес по всички етажи на Властта и Икономиката. През 1573 година, Кралицата назначила Сър Франсис Уолсингъм за Главен Секретар и Главен Резидент, негово мото било „Video et taceo“ (Виж и бъди мълчалив), а екипът му включвал и криптограф. Инсталираната през 1717 година Обединена Велика Ложа на Англия взела мотото за своя герб „Чуй, виж, мълчи“ – Audi, Vide, Tace.

Сър Уолсингъм, приеман за „Бащата на Британските тайни служби“, бил Магьосник, Масон, шпионин, политик, адвокат и „дипломат“, който като млад избягал зад граница, за да се спаси от кървавото кралуване на католичката Мария. Докато бил в чужбина, той учил езици и изследвал отблизо работата на известната Венецианска тайна служба, която извършвала търговски шпионаж, използвайки дипломатическо прикритие. След коронацията на Елизабет І-ва, той се завърнал в Англия и бил иницииран в Ложата на Д-р Джон Дий, а после назначен за Секретар на Английския посланик във Френския двор, за да работи като таен агент и да докладва на Държавния секретар Лорд Уилям Сесил. Между 1568 и 1570 година Уолсингъм, вече като депутат, оглавил вътрешния контра-шпионаж, предотвратявайки Католическите заговори. След това, той бил назначен за Посланик във Франция, където създал собствена мрежа от агенти под прикритие, действащи на територията на Франция, Италия, Испания и другите Средиземноморски Държави, включително и Османската Империя. Когато се завърнал в Англия, Кралицата го издигнала за Началник на Кралското разузнаване.


image 

Сесил Уилямсън (1909–1999), влиятелният Английски Новоезически вещер, основател на Учебния център за вещерство – част от МИ6, и Музея на вещерството, както и приятел на Джералд Гарднър – основателят на Уика, и съратник на известния Окултист и вещер Алистър Кроули, който също работил за МИ6 през Втората Световна Война, за което споменахме в Изследване Единадесето, свидетелства за това, че Уолсингъм често използвал вещици и вещери като шпиони и че тази практика Тайните служби запазват и до днес, наименувайки я по различен начин.

Най-значимата фигура в Кралския двор, стояща в сянка, както прави всеки умел кукловод, и стряскаща и до днес занимаващите се с История, била черната личност на Д-р Джон Дий (1527–1609) – Каббалист, Алхимик, Херметик, Масон, черен магьосник, Окултист, Астролог, гадател, астроном, математик, Кралски съветник и първи Международен шпионин, създал агентурната мрежа на Елизабет І-ва. Освен съветник, той бил и преподавател на Кралицата, а също така обучавал и нейните министри Сър Франсис Уолсингъм и Лорд Уилям Сесил. Той обучавал и бил покровител на поета и придворен Сър Филип Сидни – женен за дъщерята на Франсис Уолсингъм и уреждащ евентуални сватби на Кралицата, на чичо му Робърт Дъдли, Първи Граф на Лестър, за когото ще стане дума по-късно, и на Сър Едуард Дайър – Алхимик, Розенкройцер, член на Ордена на Жартиерата, Кралски шпионин и поет, който някои изследователи неправилно идентифицират с Уилиям Шекспир.

Джон Дий измислил термина „Британска Империя“ и активно спомогнал на Кралицата да започне изграждането й. Той и Едуард Кели, използвайки гадателско огледало от черен обсидиан призовавали и доминирали над Духовни същности от Нисшия Астрал, съществуващи извън нашата непосредствена Вселена на Плоската Земя. Този окултен метод, който те нарекли Енохианска магия, впоследствие бил доразработен от Лидел МакГрегър, Алистър Кроули и Уилям Уин Уесткот. И днес, Джон Дий е смятан за един от най-значимите Средновековни Магове и Масони, тъй като прехвърлил мост между древната Еврейска и Египетска Магия и Съвремието. Той бил изключително начетен, библиотеката в къщата му в Мортлейк, район в Лондонския квартал Ричмънд, съдържа повече книги от която и да е друга частна библиотека. Поради вманиачеността на Коронованите особи към Астрологията и Черната магия, Елизабет І-ва се доверявала неимоверно много на Д-р Дий, който редовно й правел Астрологични диаграми и дори избрал деня за коронацията й.

 image

 

Когато не заплитал или не разнищвал интриги в Английския двор, Джон Дий пътувал в чужбина, където бил приеман и почитан в дворците на всички Крале, Принцове и благородници, всред които оплел въздесъщата агентурна паяжина, съществуваща и до днес. Елизабет І-ва му имала безрезервно доверие и подписвала писмата си до него с „М“ (Majesty – Величество), точно както шефа на Джеймс Бонд, а Дий озаглавявал писмата си със „Само за твоите очи“ (сборникът разкази на Иън Флеминг, излязъл през 1960 година), и ги подписвал с „оо7“.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stamat2015
Категория: История
Прочетен: 139677
Постинги: 165
Коментари: 29
Гласове: 54
Архив